Заместник-директор Емилия Свиленова: Младият преподавател помни какво е да си ученик

Онлайн обучението не подготвя успешни учители, липсват постоянство и амбиции 

КОЯ Е ТЯ

Емилия Свиленова е заместник-директор по учебна дейност в Средно училище "Васил Левски" - град Брезник. Тя е млад преподавател, който е завършил магистратура по "Начална училищна педагогика" в Софийския университет "Свети Климент Охридски", а малко след това получава следдипломна квалификация със специалност "Учител по информатика и информационни технологии", отново в Софийския университет. Като млад и буден преподавател тя вярва, че всяка една успешна кариера се гради с труд и постоянство, и споделя за трудностите по пътя на един будител.

- Какво ви накара да се насочите към учителската дейност?

- В училището съм от две години. От толкова се занимавам и с учителска дейност. Учителската професия дава възможност за остойностяване на труда. Учителят създава съдби и променя животи. Смятам, че това е възможност, която малко професии предлагат.

- Вашата професия е изключително трудна. Защо българите подценяват нейната важност? Кои са най-големите трудности, с които вие лично сте се сблъсквали през последните 2 години?

- У нас има склонността да се подценява чуждият труд, не само този на учителите. Уважението към професии като тази на учителя и полицая се възпитава поколения наред. За съжаление последните години такова възпитание често липсва.

Това е и една от трудностите в работата на учителя - да останеш мотивиран въпреки пренебрежителното отношение на някои ученици и родители. Лично за мен най-голяма трудност е мотивирането на учениците да пожелаят да учат, защото осъзнават, че тези знания и умения са важни и потребни в живота. Не искам учениците да учат за "шестицата" или "за да не ми се кара мама".

- Има статистика, която сочи, че 70% от младите учители напускат още в първата си година на преподаване. Според вас къде е проблемът?

- Статистиката е тревожна, да. Промени в образователната система са наложителни - да. Дълъг и труден процес ще бъде, но когато се прави за децата - всяко усилие си заслужава. Учителите под 30-годишна възраст са родени средно около 1995 година - те са възпитавани във време на радикални промени в обществото и държавата. Това поколение млади хора не е свикнало да се бори с много трудности. Липсва им постоянство и високи амбиции.

В учителската професия плодовете на труда се берат след време, понякога чак след 12 години, но младият учител често няма търпението и постоянството, за да усети магията на учителската професия - млад студент, който идва да ти благодари, че е получил първите си отлични оценки в университета. Учителската заплата не е цифра или сума, тя е нематериална ценност, която има много по-висока ценност от какъвто и да е битовизъм.

Доказано е, че приветливата атмосфера в класната стая и съвременната материално-техническа база влияят мотивиращо върху отношението на учениците към учебния предмет и върху добрата успеваемост. Щастлива съм, че именно от училището, в което съм завършила средното си образование, започва и моята преподавателска дейност.

- От каква важност за децата е да бъдат обучавани от млади преподаватели?

- Младите преподаватели все още помнят какво е да си ученик - според мен това е от ключово значение за един добър учител. Младият учител има енергия, идеи и мотивация.

- Какви са най-честите причини за слаб успех на учениците?

- Много пъти споменавам думата "мотивация", но наистина според мен тя е ключов фактор - когато правиш нещо с желание и със сърце, тогава то е успешно. Когато учениците нямат мотивация, няма как да говорим за добри резултати. Тук бих споменала и ролята на родителите - родителят е партньор на учителя. Родителят трябва ежедневно да контролира детето и да хвали или критикува ученика. Много рядко децата се самодисциплинират и ако няма контрол от родителя, нещата се провалят.

- Учениците разполагат с няколко големи ваканции. Вие, учителите, работите ли по време на тези почивки?

- Съзнанието на учителя работи непрестанно. Подготовката на един успешен час изисква много време и внимание. Идеите за задачи и подходи в работата се появяват спонтанно и нямат работно време. Извънкласните дейности и бюрокрацията отнемат много повече време и енергия, отколкото хората си представят.

- Смятате ли, че младите хора в момента изпитват страх от отдадеността, отговорността и постоянството на вашата професия?

- Преди малко коментирахме статистика, която дава отговор на този въпрос. Младите хора напускат бързо учителската професия, не защото получават мили думи и цветя на празници. Младите хора бягат от големи трудности и бързо губят желание, защото често им липсва постоянство. А именно постоянството и характерът биха ги отвели до успехите в учителската професия.

- Каква част от личното ви време отнема професията ви?

- Отдадена съм на професията си много, може би повече от разумното. Приятелското ми обкръжение често се състои от учители. За момента това не ми тежи, даже ми доставя удоволствие и го определям за ползотворно и продуктивно.

- Достатъчно ли е месечното възнаграждение на учителите, или трябва да бъде по-високо?

- Излишно е да говоря за инфлация, не съм икономист, не избрах да продължа по този път. За всички е ясно колко поскъпва животът. Месечното възнаграждение на учителите трябва да бъде по-високо, за да може те да се съсредоточават върху работата си, а не да се борят да платят всички сметки в семейството.

Уважаваният учител постоянно има нужда от нови книги. Мотивираният учител има нужда от регулярни и пълноценни почивки. Добрият учител трябва да има изряден външен вид - списъкът с причини за повишаване на заплатата на учителя може да продължи още много.

- Смятате ли, че онлайн обучението в университетите не успява да подготви бъдещите педагози за интензитета на професията ви?

- Категорично смятам, че онлайн обучение не може да подготви пълноценно един успешен учител.

- Какъв съвет бихте дали на хората, които имат желание да станат преподаватели?

- Само един съвет имам - обичайте децата, те не искат нищо повече. Учениците желаят най-вече любов, искат да бъдеш съвременен будител, човек от тяхното време. Децата не приличат на родителите си, а на времето, в което живеят. Важна част от учителската професия е умението да можеш да "влезеш в обувките на ученика", защото светът през детските очи е още по-голям, по-плашещ, но по-чист.