Котраг подчинява егейските гърци

 

Най-старият търговски документ е издялан в камък

Тракийският владетел прилага хитра дипломация срещу Тасос, Маронея и Аполония

С хитри дипломатически ходове и имперски подход тракийският владетел Котраг успява да постави под свой контрол градовете от егейска Гърция през IV век преди Новата ера. Гръцките автори от онова време не признават директно положението спрямо царя на одрисите. Но една находка, представляваща голям камък с надпис, подсказва точно това. Това всъщност е най-старият търговски документ по нашите земи.
Стелата краси днес музея в град Септември "Мечислав Домарадски" и според гл. ас. Емил Нанков от БАН дискутира търговски теми между Одриската държава и групи от гръцко население, които очевидно присъстват на нейната територия. Първо показва контактите на тракийската държава от класическата епоха от средата на IV век преди Христа и невероятния й икономически потенциал.
"Той е важен с това, че показва какво се случва в тракийското общество преди едно събитие, което ние следваме повече от 100 г. - т.нар. македонско нашествие на Филип II и Александър III. Получаваме уникална възможност да разкажем историята не чрез гръцки паметници, а непосредствено от тракийска гледна точка как са стояли нещата. Казва ни какво се е случило от първо лице, а не чрез някакви средновековни преписи, в които може да има и грешки", казва гл. ас. Нанков.
Паметникът е открит е през 1990 г. при земеделски работи до село Ветрен и е запазен в задоволителна степен. Дотолкова, че е разчетено какво е изписано върху камъка. Според текста се договарят отношения с население, което пристига от територии извън Тракия. Конкретно се споменават групи, идващи от о. Тасос, Аполония (Созопол) и от Маронея в Егейска Тракия. Тези градове са били известни със своята добре развита икономика и ресурси, съответно демографски потенциал. Също така този договор представлява клетва, с която някой се заклева в името на бог Дионис. Изреждат се различни теми, свързани с регулирането на дейността на търговците на територията на одриската държава, която е по долината на р. Марица.

Документът е важен и за това, защото стартира дискусия за проблематиката в тракийската археология на така наречените вътрешни емпории - колонии на територията на държавата, които се намират не по морското крайбрежие, а във вътрешността на одриската държава, която, както знаем от писанията на Тукидит, е била обединена от владетеля Терес и е генерирала значителен продукт и приходи, идващи от точно тези гръцки градове.
Надписът е разчетен, но не се споменават точно търгуваните стоки. Информацията е, че определени територии под формата на обработваема земя и пасища остават неприкосновени. Според изследователите става въпрос за някаква личност, облечена в административна власт, която е ограничила правата на друг служител на централната власт, нарушил някакви привилегии, дадени от времето на тракийския цар Котис. Най-вероятно наследник на самия Котис е ограничил властта на някого. Вероятно има проблеми, свързани с нарушаването на реда, създаден по времето на Котис. След неговата смърт всичко това се предоговаря с наследника му.
Няма данни с какво са търгували страните, за жалост, уточнява гл. ас. Наков. Но косвено от разкопките се получава някаква информация. Ролята на Маронеа в цялостната картина е важна, като представя няколко находки от началото на проучванията през 90-те години, като например монетни ядра. Те представляват заготовка за монета, която впоследствие се отсича. Това предполага наличието на монетарница в древното селище Пистирус, което е в землището на днешен Септември.
Нумизматите отбелязват няколко емисии, издадени от наследниците на Котис - Терес 2 и Аматок 2, които използват иконография, характерна за сеченето в Маронеа, тоест може да се допусне за наличието на хора, които са донесли правото и ноухауто за сечене от маронейска работилница.
Но защо се е наложило след смъртта на Котис да се случи предоговаряне на условията за търговия и дейността на гърците. Котис I е считан за последния велик тракийски цар между 381 пр.н.е. до 359 пр.н.е. По сведения на Демостен при възцаряването си Котис получава златен венец и атинско гражданство. С него се свързва разцветът на Одриското царство. По време на неговото царуване Одриското царство постига своеобразен връх в политическия си живот. Според античните автори той заел престола след преврат. Царят влиза в историята като съюзник на Атина, дори получава почетно гражданство в знак на приятелство. В началото на управлението си провеждал проатинска политика. Възможно е и именно с помощта на Атина Котис да се добира до царската власт в одриската държава.
Но след като стабилизирал властта си и предприел мерки за сближаване с владетелите на трибалите, мизите и гетите, той започва да води активна външна политика, в която използва гръцка наемна войска и командири. Далновиден и въоръжен с търпение, Котис не прибързва с военните действия.
През 376-375 г. пр.н.е. използвал нападението на трибалите над гр. Абдера и го поставил под свой контрол, нарушавайки съюза си с Атина, и нахлува в Тракийски Херсонес, с което цели да превърне държавата си в морска сила и пръв балкански фактор. В началото има всички шансове за успех в това си начинание. През 362 г. пр.н.е. покорява полуострова с изключение на градовете Елайос, Сестос и Критоте. Потушава въстанието през 361 г. пр.н.е. на Милтокит в Хиерон орос (дн. Текир даг), подпомаган от атиняните.
През 360 г. пр.н.е. тракийската заплаха, надвиснала над последните атински устои, е Тракийски Херсонес. Това обстоятелство и контактите, които Котис I установява с македонския цар Филип II, довежда и до убийството му, организирано с намесата на Атина. Преди да довърши Херсоненската офанзива, Котис е убит от двама братя от Енос под внушението на атиняните.
Политиката на Котис I разстроила дълбоко Втория Атински морски съюз с действията в Тракийски Херсонес и била главният фактор, който подготвил и улеснил победата на Филип II над Атина.

След смъртта на Котис Одриското царство се разделя на три части. Настъпва период на децентрализация, на обособяване на нови или на странични държавни организации. Последвали години на упадък. След смъртта на Котис Одриското царство всъщност се разпада и никога повече не представлява онази сила, която е била повече от век и половина.