Готвачът Ути Бъчваров: По време на криза човек надебелява

Изключваме от менюто си риба и меса, избираме по-евтините ориз и картофи 

КОЙ Е ТОЙ

Петър Бъчваров, познат като Ути, е кулинар и шоумен, който започва своята телевизионна кариера като водещ на предаване за риболов. Голямата си популярност добива, когато стартира първото по рода си кулинарно предаване "Вкусно", като години след това променя името на "Бързо, лесно, вкусно". Израз, който всички, станали свидетели на готварското му предаване, помнят и до днес.

- Г-н Бъчваров, как се роди идеята за 50-килограмовото кюфте, което приготвихте на фестивала на сармата и кюфтето за празника на Генерал Тошево?

- Идеята дойде от моята инженерна и конструктивна мисъл. Като човек, който е създал най-големите уреди за готвене в страната, които са част от едно истинско пътуващо кулинарно шоу, реших, че не можем да се излагаме пред сърбите, които непрекъснато поставят рекорди с плескавици. Направих една огромна скара, за може всеки да я види и опита. Проблемът с големите кюфтета не е в самото приготвяне, а в обръщането и изпичането. Затова трябваше да създадем машина, с която да обръщаме и изпичаме това кюфте. Все пак не се прави на фурна, а по истинска технология. Разбира се, големият майсторлък е да се направи вкусно със съответните подправки и вида месо, което се използва. Това е културно-кулинарен феномен.

- Имате ли тайна рецепта за кюфтето феномен?

- Направата на едно такова кюфте е колективно дело. Смятам, че духът на един празник е в колективното дело. Там всички се включват. Кой с чаша в ръка, кой на сцената да пее, кой с кебапче или захарен памук. Това за мен е истински празник. Що се отнася до тайната, тя е в това, че заедно с общината взехме едни много усмихнати и чаровни ученици, които дружно запретнаха ръкави и омесиха каймата. Както тестото за един хляб, така и каймата трябва да бъде добре омесена. Много мачкахме задружно. Блъскането и биенето на каймата е част от педагогиката как това кюфте да стане вкусно и сочно. С разрешението на кмета на Генерал Тошево аз бих до припадък тази кайма.

- Като истински любител на вкуснотийките, какво мислите за резкия скок в цените на хранителните продукти в последната година?

- Понякога и най-добрият кулинар трябва да се изправи пред черната дъска и да осъзнае, че икономическата картина се е променила много драстично. Поскъпването на продуктите е тежък удар върху уюта, който в последните години по един или друг начин изградихме в домовете си. Цените бяха съобразени с нашия джоб и можехме да се събираме с дружина на весела сбирка, но сега става все по-трудно. Аз в своето предаване се опитвам да бъда практичен и разумен. Дозата удоволствие, която трябва да си набавяме всеки ден, е и чрез храната. Не е редно да се лишаваме от нея по никакъв повод. Това не бива да се случва и за сметка на качеството на продуктите, защото отвсякъде ни дебнат ментета и имитиращи продукти. Надявам се, че българските производители ще останат достойни в това време. Ще направят достойни цени за своя труд. Трябва да ценим повече продуктите на масата и свободното време, прекарано с приятели. Трябва да махнем мобилните си телефони, когато се храним, защото те са като старата изветряла подправка на едно хубаво ястие. Развалят го.

- Как се отразява инфлацията върху хранителните навици на хората?

- По време на криза човек надебелява. Изключва от храната си по-скъпите белтъчини от типа на риба и меса, но започва да включва по-евтиния вариант на въглехидрати като паста, ориз и картофи.

- Българите пилеят ли излишно храна?

- Да! Човек трябва да научи да не купува излишни неща и количества. Понякога не осъзнаваме колко много пропиляваме. Има голяма загуба в нашата лакомия, особено когато продуктите се въргалят някъде из хладилника. Освен да предлагам практични рецепти, показвам как да готвим без излишна загуба на енергия и време. Наблягам на създаването на цял един екип от мотивации, които те карат да не изхвърляш тази храна и да не я оставяш прекалено дълго във фризера, защото това също е загуба на енергия. Възможно е човек да си купува много пресни продукти, но част от неизползваемите хладилници и фризери трябва да бъдат изключвани, а всичко онова, което е в тях, да се научим да използваме рационално.

- Може ли да дадете пример за няколко ястия, които да приготвим лесно с останала в хладилника храна?

- Има рецепти, наречени "обери хладилник". Това са сосовете за паста, пиците, българските капами, задушените в гювеч неща, които могат по един много вкусен начин да оберат онова, което е останало в хладилника и да го превърнат във вкусно ястие. Гюведжето по шопски всъщност е онзи вкусен аламинут, който обира останалото парченце салам, някое парче сирене и яйца. Човек трябва да се научи да не купува много продукти и да не се подлъгва от промоции.

- А кое ястие бихте препоръчали за една хубава чаша червено вино?

- Добрата мръвка, не препечена, не прегоряла е идеална. И както съветват повечето доктори, може да прекалите с виното, но с въглехидратите - не!

- Какво бихте посъветвали бъдещите кулинари?

- Всеки човек, който иска да изпитва удоволствие от храната, трябва да си вземе остър, хубав, голям нож. Той е разковничето към бързото и правилно готвене. Удоволствието от добрия нож не може да се замени с нищо. Второто е голяма и удобна дъска. Малката дъска и кривото ножче са предпоставка за порязване и готвене, свързано с много време. Също е важно да имате и перфектен тиган. Друго на човек не му трябва освен фантазия и хубави продукти. Тези неща са общовалидни за всички. Добрият мощен котлон създава удоволствието като от хубава кола. Можеш да караш с нея бавно, но когато искаш да изпревариш - не е рисково. Не застрашава качеството на храната и рецептата. Острият нож осигурява изяществото, сякаш добра четка в ръцете на художник.

Важна част от съвета за всички млади кулинари е да намерят хубава аудитория, която да ги стимулира и да е готова да подкрепя.