От древна Елада до днешна Гамбия гласуват с топчета и камъчета
Първите избори у нас са с боб вместо бюлетина
Така в парламента попада подписалият смъртната присъда на Левски, за когото е събран фасул за три казана чорба
Как да се гласува на следващите избори предизвика небивал раздор в Народното събрание. Проучване на "България Днес" установи, че през вековете освен хартия и машини е имало и други начини за отчитане на вота, които може да заинтригуват депутатите.
Първите парламентарни избори в свободна България са проведени благодарение на щедрата реколта от фасул и царевица.
През 1879 г. депутатите за Учредителното събрание са селектирани със зърна от двете земеделски култури.
Причината е, че по онова време грамотните са малцина. Дори чиновниците трудно четат и пишат. В канцеларията на Тулчанския губернатор например е назначен бояджия. При един пожар, понеже не умее да пише, вместо доклад той хваща четката и нарисува бедствието.
Ето защо строителите на младото княжество се обръщат към Древна Гърция, люлката на демокрацията. Там изборите се провеждали с бобени зърна.
Кандидатите за висок пост обръщали шлемовете си и населението пускало вътре гласа си. После изсипвали събраното и броели резултата. Печелил онзи с най-много боб в шлема. Това е първият таен вот в електоралната история на човечеството.
Нашите предтечи на ЦИК доразвиват системата. Те добавят царевицата с отрицателен знак, за да е пределно ясно кой отива в събранието и кой остава зад борда.
С по един чувал фасул са избрани 92 депутати. Освен тях има още три вида представители: 12 по звание, 106 членове на висши инстанции и 19 назначени от императорския комисар княз Александър Дондуков-Корсаков.
Така стартира българският парламентаризъм. Драматични стълкновения чертаят пътя му до днес. Сред ковачите на Търновската конституция има фамозни фигури като Иванчо Хаджипенчович. Преди Освобождението той подписва смъртната присъда на Васил Левски. Иванчо Хаджипенчович е сред най-достойните представители, защото не присъства по звание или членство, не е посочен и от Дондуков. Иванчо ефенди е избран пряко от народа!
"Няма по-достоен от него!, решават русчуклии и събират фасул за три казана чорба.
Бащите на демокрацията у нас са можели да заимстват и други методи от древни гърци. В Елада се е гласувало не само с боб, но и с вдигане на ръка или викане.
На много съвременни политици би им било приятно да видят опонента си прогонен от парламента чрез народния глас. През V в. пр. Хр. в Атина това е било възможно. Гражданите се събирали на агората - обществен център за търговия и политика - и гласували дали даден представител не е станал твърде влиятелен. Онзи, който е получавал най-много гласове, бивал пропъждан от Атина за 10 години. Имената на кандидатите, които трябвало да бъдат прогонени, били издълбавани върху малки глинени плочки, след което преброявани. Трябвали поне 6000 гласа, за да бъде прогонен някой.
В древна Спарта гласуването чрез викане било реална практика. Силата на крещенето била следена от специалисти, които определяли нивото на звука, когато даден кандидат излизал пред събралото се множество.
Древногръцкият термин за гласуване идва от думата за "камъче" и според ранни източници атиняните вероятно първоначално са избирали, като поставяли бели и черни камъчета "за" и "против". До V век пр. Хр. атиняните гласували, като вдигали ръка или с малки бронзови сечени монети.
Съществувал е и начин за повишаване на избирателната активност. Драматургът от V век пр. Хр. Аристофан говори за въже, потопено в течна червена боя, което било използвано, за да насочва гражданите към мястото на гласуване. Атинската демокрация компенсирала гражданите за загубеното време, поради което много хора успявали да гласуват, но имало и редица ограничения. Само мъжете можели да участват в заседания и в Събранието, както и да заемат официални постове. Жените, чужденците и робите категорично били изключвани.
Всички граждани имали право да гласуват в Събранието, което се събирало приблизително веднъж на всеки 10 дни на хълм край Акропола, където се побирали до 6000 души. Това голямо събрание решавало военни, финансови и религиозни въпроси и можело да удостоява с титли и да връчва почести на граждани.
В днешно време на бюлетините и електронното гласуване все още има страна, в която се гласува с метални топчета, пускани във варел, чието дъно е покрито с пясък. Това е африканската държава Гамбия.
Този непознат на широката общественост метод позволява на много неграмотни да участват във вота. По време на избори във всички секции има по три варела с три различни цвята. В зелен варел избирателите пускат топче за настоящия президент на страната, а в жълт и син варел гамбийците дават вота си за кандидатите на съответните опозиционни партии.
В горещата африканска страна също си имат тъмни стаички. Вместо бюлетини там са поставени трите варела, където избирателят се усамотява и пуска топчето в избрания варел.
За да се избегне опасността един избирател да гласува два пъти, в долната част на тръбичката, влизаща във варела, е инсталиран звънец на колело, който започва да звъни, когато топчето се спусне и падне във варела. А за да не стане объркване със звънците, в деня на изборите е забранено в радиус от 500 метри да минават велосипедисти.
От съображения за сигурност представителите на изборните комисии не казват колко топчета са подготвили и откъде са ги взели. Твърди се, че Гамбия закупила 1,5 млн. топчета от Тайван. Хубавото на тази система за гласуване в една от най-бедните страни в Африка е, че тези "бюлетини" могат да бъдат използвани многократно.
Местните изборни власти са категорични - гласуването с топчета във варели в XXI век е много по-икономично в сравнение с милионите, пръскани от други африкански държави за истински бюлетини и урни.