Изкуствен интелект възкреси Левски
Имаме само седем снимки на националния ни герой
Програма възстановява лицето на Апостола от черно-бели кадри на повече от век
Изкуствен интелект възкресява Васил Левски, като възстановява лицето му от снимки на повече от един век.
За напредъка на технологиите разказа пред "България Днес" архитектът Борислав Игнатов, който успява чрез алгоритъм и предположения на машината да покаже как предполагаемо е изглеждал Апостола на свободата не само на черно-белите снимки, но и със силата на цветовете.
"В момента разполагаме със седем снимки, които доказано са на Васил Левски. Има и такива, които са спорни. Често през годините излизат твърдения, че дадена снимка е негова, а впоследствие това се отрича, защото няма научни доказателства за това или не съвпадат дати. Свалих снимките от сайта на музея на Васил Левски - това са кадри, за които се знае кога и къде са правени, а за някои от тях - дори кой е фотографът. Беше интересно на тяхна база какво ще направи алгоритъмът, като правя уточнението, че това не е исторически научен труд. Намирам резултата за много впечатляващ и интересен, като се има предвид, че този алгоритъм в бъдеще ще може да се захранва с допълнителна информация, с устно и писмено описание за цвят на очите, коса и други характерни черти на лицето. Това е изключително важно за черно-бели снимки, каквито са тези на Левски", коментира пред вестника Игнатов.
По негови думи доскоро резултатите от машинно генерирано изкуство са били елементарни, дори наивни. С напредването на изчислителната техника и най-вече на графичните карти изведнъж от лятото на тази година става революция.
При първия си опит Игнатов използва т.нар. четвърта снимка на Левски от Букурещ, в която той е в цял ръст. За другото възстановяването на лицето на Апостола използва последната - седма, снимка на Левски.
"Кадърът е от 1872 г. По него османските власти издирват Левски. Те използват тази снимка и я разпространяват. Това е Левски, както е изглеждал. Много интересна и важен е този кадър! Портретна снимка е и оттам програмата може да извлече много повече информация за лицето на Левски. Докато на другата е в цял ръст и информацията е по-оскъдна. Програмата даде интересни резултати с изчистване на петна и драскотини от снимката. Това е впечатляващо технологично постижение", обяснява Игнатов. И добавя: "Алгоритъмът, който използвах, е конкретно разработен за лица. Целта ми беше да проверя доколко изкуственият интелект отговаря на моите възприятия за достоверност и реалност. Реших да използвам снимките на Васил Левски, тъй като първо като наш национален герой заслужава да му бъде обърнато това внимание.
Трябва да бъдат използвани всички видове технологии, за да може оскъдната информация и наследство за него, които имаме, да бъдат обработени, запазени и предадени нататък. Само по графичния материал на едни снимки с много ниска резолюция и много ниско качество изкуственият интелект достигна много впечатляващи резултати. Това са предложения и негови интерпретации как би могло да изглежда лицето на Васил Левски от тази повредена и некачествена снимка. Ако този алгоритъм се захрани с повече информация и се сканират оригиналните снимки, които се пазят в музея, за да има по-висока резолюция, резултатите ще бъдат много по-качествени и достоверни. И ще могат да се използват за научна работа. Към тях, като се добавят словесни описания, които са известни исторически, може да се постигне сериозен напредък и резултат", обясни делото си Игнатов.
Архитектът казва още, че реставрация на човешки лица може да се направи и по картина.
"Левски в цвят може да се види в картините, но никоя от тях не е правена от негов съвременник, а са рисувани по снимки и разкази. Няма портрет на Левски, който е правен по натура, така че да е достоверен. Винаги човешката ръка и око носят почерка на автора. Докато за нас - като негови наследници на идеите, каквито искаме да бъдем, е интересно да видим как той е изглеждал наистина. Като една ясна и добре реставрирана негова снимка. Да видим всичките му черти. В бъдеще един образ ще може да бъде захранван с много снимки, не да се обработва само една. Примерно изкуственият интелект да види и седемте снимки и от тях да се направи калкулация и да се състави максимално достоверен образ на даден човек. Включително гледан от различни гледни точки", допълва Игнатов.
Работещият с изкуствен интелект отговаря и защо на възстановена снимка Апостола е със зелени очи, докато има историческа информация, че е бил синеок.
"И двете използвани снимки са черно-бели, като цветът на очите е творческо въображение на машината. Не съм задавал цвят на очите и не съм коригирал получения резултат. Като знам, че Левски е с "очи сиви, почти сини" (бел. ред. - цитат от повестта "Немили-недраги" на Иван Вазов), бих могъл да коригирам цветността и така да ги представя. Но моята цел беше да покажа директно суровия резултат от машината, без човешка намеса. Това е демонстрация на технологични възможности, не историческа възстановка. Ако екип от учени, историци, художници и други специалисти работят заедно с този алгоритъм, тогава резултатът би могъл да бъде използван за показване и за онагледяване на личността на Левски. Това, което съм направил, е чиста демонстрация на възможности без човешка намеса, да покажа колко са напреднали технологиите. И вече сме отвъд на прага на следващата голяма технологична революция във визуалното изкуство", завърши Игнатов, който обещава обработените изображения да дари на музея на Васил Левски в Карлово.
