Финалистът в "Гласът на България" Виктор Стамболов: Братовчед стоматолог ме запали за рока

Музикант къща храни, аз съм доказателство 

КОЙ Е ТОЙ

Виктор Стамболов е един от шестимата финалисти в "Гласът на България". В неделя ще стане ясен победителят, а 38-годишният пловдивчанин влиза решително в битката. Споделя, че да е на сцена, е несравнимо за него, а музиката е спасението, което му дава сили за бъдещето. Работи като дистрибутор, но мисията му е рокът. На 16 създава група, която съществува и до днес.

- Впечатлихте публиката с неочаквано изпълнение на Уитни Хюстън в неделя и публиката го хареса, пращайки ви на финал. Удовлетворен ли сте?

- Разбира се! Това беше идеята, да е емоционално изпълнена и да достигне по разбираем и достъпен начин до публиката.

- Сега сте "доайен" на финалистите като най-голям сред тях. Очаквахте ли да достигнете края на музикалното риалити в този оспорван сезон?

- Минаваше ми през главата като мечта, но не очаквах да стигна до финала, честно казано. От тези 15 души, които бяхме на полуфинала, не виждах някой да е слаб и да не заслужава да продължи. Сезонът е изключително силен и е огромна чест да съм сред шестимата избрани финалисти.

- Подпалиха ли се социалните мрежи?

- Страх ме е да отворя фейсбук, след всяко участие в "Гласът на България" ми отнема ден-два, за да се престраша. Трябва да обърна внимание на всички, които са намерили време и желание да ми споделят впечатленията си, пишейки ми хубави неща. Вълнуват се всички. Много близки и приятели, сред които от моята група "Габана" са се събрали и са гледали, подкрепяйки ме. Много са се радвали.

- Нека ви върна по-назад в годините. Как започна всичко с музиката?

- Братовчед ми идваше на гости в Пловдив. Стоматолог е по професия, но веднъж донесе китара. Показа ми какви песни са свирили и пеели в казармата. От него се вдъхнових и научих някой и друг акорд. Ходехме на купони, свирех по 3-4 песни, ставах център на внимание и постепенно се увлякох.

В началото на века започнахме с "Габана". Имахме оскъдно музикално образование, но бързо започнахме с авторските песни, усъвършенствахме се малко по малко с времето. Човек никога не спира да се учи.

- Как е животът в Пловдив в сравнение със столицата?

- В Пловдив е малко по-спокойно, въпреки че трафикът става почти същият. Живеем близо до центъра и всичко ми е на пешеходно разстояние. Малко айляк раздавам, така се живее по-приятно, както обичат да казват пловдивчани.

- С какво се занимавахте, преди музиката да се превърне от хоби в професия и начин на живот?

- Всякакви неща съм работил. Бил съм в заведение зад бара, сервирал съм, чистил съм. Бях за последно дистрибутор на аксесоари за тютюнопушене.

- Разкажете ни за семейството ви.

- Имам син Даниел на 6 и дъщеря Ева на 11 години. Тя много иска да рисува, започна наскоро курсове, а момчето е много музикално. Репетира отскоро в хора на пловдивските момчета, както и свири на пиано. Не искам да ги подтиквам накъде да се насочват, самостоятелно трябва да си вземат решение с какво ще се занимават. Ние, родителите, им показваме вратите, а те да изберат къде да продължат. Съпругата ми е начална учителка в Пловдив. Има ред вкъщи, всеки си знае задачите.

- Музикант къща храни ли в крайна сметка?

- Знаете ли, лелята на Джон Ленън, при която той живее от 4-годишен, му е казала: "С тази китара доникъде няма да стигнеш". По-късно, когато Ленън купува жилище за леля си, той изписва в коридора "С тази китара доникъде няма да стигнеш". Макар и с много компромиси, усилия и здрава работа нещата могат да се получават. Музикант къща храни, може да се каже, че аз съм едно малко доказателство.

- Ще продължите ли още по-отдадено с музиката след финала в неделя?

- Да, смятам наистина повече да се съсредоточа в музиката, отколкото досега. Какъвто и да е изходът в неделя, продължавам.

- Имате ли талисман и какво е най-важно за вас?

- Талисман нямам, а за мен най-важното е човек да бъде себе си. На хората, които са откровени към себе си и останалите, им личи. Няма за какво да съжалявам в моя живот.