Архимандрит Никанор, игумен на Църногорски манастир "Св.св. Козма и Дамян": Да посрещнем Рождество с молитва за Украйна!

Нека спре изтреблението на деца, жени и старци 

КОЙ Е ТОЙ

Архимандрит Никанор е игумен на Църногорски (Гигински) манастир "Св.св. Козма и Дамян". Роден в София през 1975 г. със светско име Христо Мишков. Завършва училище по мениджмънт, след това международни икономически отношения. Работи като финансов анализатор, брокер и дилър на ценни книжа. Преди 15 години напуска Меката на парите Уолстрийт, за да се отдаде на вярата. Днес той живее в светата обител в планината Черна гора, където помага за въздигане на Божия храм.

- С какви мисли и чувства посрещаме тази година Рождество Христово, Ваше Високопреподобие?

- Традиционно в дните около Рождество Христово настроението е приповдигнато. Но тази година светлият празник и радостното славословене на Бога ще бъдат помрачени от братоубийствената война в Украйна. Дечицата там няма да могат да посрещнат Христовото Рождество като своите връстничета в другите християнски държави, защото над главите им ще падат бомби и някои от тях ще бъдат убити. Всичко това изключително много ме наранява, защото през изминалите векове Православната църква успя да запази образа си на религия на мира, толерантността, човеколюбието и прошката въпреки трудностите и гоненията, които претърпя. Но ето че доживяхме да видим как нашата вяра и част от нашата църква изпада в нравствено отношение по-долу от религии, известни със своя фанатизъм, провъзгласяващ за добродетел войната срещу друговерците. Доживяхме едно напълно еретическо учение да бъде проповядвано от църковните амвони, а именно, че който загине на война, на него ще му се опростят всички грехове и той ще се спаси. Нещо повече, твърди се от някои уж православни богослови, че и самоубийците ще отидат в рая, ако сложат сами край на живота си, за да не попаднат в плен. Това е ужасяваща злоупотреба с Евангелието! Това е страшно петно върху нашата скъпа, мила, отеческа православна вяра! В продължение на 2000 години тя не беше докосната от такава нечистота, а сега се стигна дотам да ни сочат с пръст всички невярващи и друговерци.

- Протест на българи и украинци посрещна служението на Никулден в Руската църква в София. Заговори се дори, че е имало молебен за победа на Русия. Как гледате на цялата ситуация?

- Такъв молебен не е отслужван, но в богослужението косвено се съдържат прошения за победата на руското оръжие. Този, който е вложил тези молитви в светата литургия обаче, има предвид случая, когато се води справедлива война срещу външен враг, искащ унищожението на нашата родина и смъртта на нашите сънародници. А когато се води завоевателна война, такива молитви не са приятни Богу. Защото, когато Той се роди в плът, се пееше за мир на Земята и благоволение между човеците. А сега от тези неща, за голяма жалост, няма и помен.

Действително тържеството в Руската църква смути обществото и повдигна резонни въпроси. В конституцията изрично е посочено, че свободата на вероизповеданието и религиозните убеждения не могат да бъдат насочени срещу националната сигурност, обществения ред и морала и не могат да бъдат основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в конституцията и законите. Защо казвам това? Когато се оценява случващото се между две държави, на първо място стои международноправният аспект. Съгласно решенията на ООН, Съвета на Европа и Европейския парламент, т.е. на семейството на цивилизованите народи, не може да има друга трактовка на конфликта в Украйна освен тази, че едната страна е агресор и е нарушила нормите на международното право. Нещо повече, някои международни институции я обявиха за страна, поддържаща тероризма. При това положение всеки опит да бъдат оправдавани насилието и агресията с религиозни, уж православни аргументи, е нарушение на закона и влече след себе си понасяне на лична, а и на колективна отговорност. Да не се окаже, че ние като православни християни работим срещу националната сигурност, подкопаваме обществения ред и разрушаваме морала на обществото! В този случай като никога църквата трябва да стои далеч от политиката и да отдава кесаревото кесарю!

- В навечерието на Рождество се навършват точно 10 месеца от вероломното нападение в Украйна. Как можем ние, обикновените хора, да повлияем върху събитията?

- Най-силното средство, с което човек разполага, за да промени нещата, е искрената и сърдечна молитва, съединена с пълна вяра в Бога. Когато я отправим към Христа, Той ще сложи край на този ужас. Помага и общата молитва - когато всеки от нас отиде в храма и се моли за личните си нужди, нека не забравя за този многомилионен народ, който страда. Нека запали свещичка и да се помоли и за Украйна и за спиране на това изтребление на деца, жени и старци. Нека с такава загриженост за ближните да отпразнуваме Рождество Христово!

Нека се стараем да даваме добър пример на околните и да не осъждаме никого за нищо - нито близките си, нито съседа, нито политиците дори, а да очистим собствените си сърца от греховни и небогоугодни помисли, от лоши думи и постъпки. Тогава ще убедим по един невидим за самите нас начин околните да последват добрия пример. Когато очистим сърцето си и придобием Божията благодат, ние ще проповядваме дори и когато мълчим.

Мирът е дар Божи и за да го има на Земята, в сърцата ни трябва да царува Христос. За жалост, както ние, християните, така и последователите на другите религии и невярващите не живеем според повелите на съвестта си, а сме издигнали личното си благоденствие над всичко останало, над Бог, над светиня, над ближния си. Гледаме на останалите хора не като на наши братя и сестри, а като на средство за постигане на личните си цели. Това винаги ще поражда конфликти, защото, когато няма любов, а се срещат два егоизма, те не могат да се разберат. Човешката ненаситност е толкова голяма, че дори двама души да могат да си поделят целия свят, пак ще им се стори малко и ще влязат във война помежду си.

Затова нека се стремим да имаме духовно Рождество Христово, като прощаваме един другиму обидите и оскърбленията и се изпълваме с любов към Бога и ближния, така че богомладенецът да се роди не само във Витлеемските ясли, но и във всяко едно човешко сърце.

- Прошка може ли да съществува за Путин и Русия?

- Само Божията благодат може да излекува нараненото сърце и да го изпълни с прошка към палачите. Когато това стане, то е едно Божие чудо. Човешката история познава такива чудеса през изминалия XX век. Впечатляващ е примерът на помирението между французи и германци след края на Втората световна война. Вярвам, че когато сегашният конфликт приключи, можем да видим това да се случи и с украинските и руските хора. А що се отнася до управляващите, до отговорните за целия този ужас, то мястото им е там, където определи Международният трибунал за военни престъпления в Хага, ако не бъде специално създаден друг по подобие на този в Нюрнберг.

За да избегнем тук, на Балканите, това, което сполетя Украйна, трябва да се стараем да създаваме мостове помежду си. И не какви да е, а такива здрави мостове, чиято основа стъпва върху евангелското виждане за света и за ближния, които лъжата и пропагандата никога да не могат да разрушат!