Часовникът на Петко Славейков спира в мига на смъртта му
Възрожденският дух оживява на ул. "Раковски"
Масата, на която е подписана Търновската конституция, е сред реликвите
Малка дървена маса, на която е подписан един от най-важните документи в историята на България след Освобождението от турско робство, се пази в къща музей "Петко и Пенчо Славейкови" на столичната улица "Раковски" №138. Скромната мебел е скована върху три кафеникави дъски и на нея е подписана Търновската конституция на 16 април 1879 г. Петко Славейков участва във Великото народно събрание, изработило конституцията, върху която стъпва цялостното законодателно развитие на младата ни държава. По-късно семейството на възрожденеца се мести от старата столица Велико Търново в новата – София, и донася със себе си масата. Фамилията купува къща, която се е намирала на площада, който днес носи името "Славейков", а тогава - "Кафене баши". Именно в този дом живее и Светослава Славейкова, внучка на Петко Славейков.
За съжаление, тя няма лични спомени от прочутия си дядо, ражда се година след кончината на големия енциклопедист и възрожденец.
"С бързото разрастване на София става ясно, че Славейкови няма да могат да запазят къщата. В този район започват да се строят по-големи кооперации - разказва Здравка Никовска, главен уредник на музея. - Домът на Славейкови е продаден и съборен. Но за щастие, Светослава Слайвекова не пести сили в събирането на ръкописи, оригинални вещи, картини и книги, принадлежали на нейния род. По-късно дарява дома си на улица "Раковски" в София за създаването на музей. Експозицията е открита на 1 юли 1951 г., а Светослава Слайвекова става първият уредник." До днес е запазена обстановката и атмосферата на старата къща, която Петко Славейков купува в края на 1879 г. Там е позлатеният ръчен часовник на Петко с два циферблата, мелничката за кафе, чашата, с която са кръстени децата му... Пазят се табакера от 1865 г. и пачи пера, с които е създавал своите литературни произведения.
"Петко Славейков е бил пушач и голям любител на кафето, пиел до 40 малки чашки турско кафе на ден - разказва Здравка Никовска. - Смъркал е емфие и с удоволствие си позволявал ликьор."
В музея е и екземпляр от първата библия на новобългарски език, в чийто превод участва Славейков. Красиви виенски мебели подчертават добрия вкус на стопаните на къщата. Петко участва активно в политическия живот на страната след Освобождението и в дома му гостуват високопоставени личности от обществения и културния живот. На стената е закачен часовник, за който в семейството на възрожденеца се разказва, че е спрял завинаги точно в часа на смъртта на Петко. Славейков си тръгва от този свят в 11 ч. на 1 юли 1895 г. на 65-годишна възраст.
В музея на улица "Раковски" се пазят и много вещи, свързани със сина му Пенчо Славейков. Сред тях са пишеща машина "Адлер", ценни книги на немски език с библиографска стойност, лични принадлежности, картини... В част от обзавеждането личи и нежният почерк на Мара Белчева, красивата муза на Пенчо Славейков.
Музеят на Славейкови съхранява важна част от наследството на възрожденския род и до днес продължава да е част от вълнуващия културен пейзаж на столицата.
