Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/13525281 www.bgdnes.bg

Ася вече и шие с уста

Момичето с 95% инвалидност, което плете с крака 

Борбената жена успя да завърши училище, започна и работа 

Доли ЛУКАНОВА

Ася, която е с 95% инвалидност, се научи да шие с уста! 35-годишната жена хваща тънката игла между зъбите си и си помага с едната ръка, за да се ошлайфа в новото си начинание. Преди няколко години борбената родопчанка от село Сърница се прочу с умението си да плете с крака. Днес тя отново изненадва с находчивост.

"Направих герданче с коте за самодейния състав в село Давидково. Слага се на врата върху народната носия. Изработва се с много ситни мъниста и игла. Помагах си с едната ръка, както при плетенето, и с устата", разказва пред "България Днес" феноменът.

Реклама

Младата дама е с обездвижено тяло. Когато е на 3 години, Кьорова пада от каменна стена. Засяга нерв, който я осакатява за цял живот. И до ден-днешен лекарите не могат да й поставят диагноза. А родопчанката е сериозно обездвижена - едната й ръка не функционира, а ходенето й се ограничава до няколко метра. Въпреки тежкото си състояние Ася не губи присъствие на духа. Дойдат ли зимните месеци и натрупа ли снегът в родопското селце, тя сяда на леглото до прозореца си и започва да крои я терлици, я пуловери, я някое герданче.

През годините сама решава да плете, въпреки че лявата й ръка е изкривена и почти неподвижна. За опора захваща между бедрата си едната кука, която е по-дълга, и с дясната ръка върти преждата около другата. Избира си модели по интернет, а готовите плетива ги подарява. Към днешна дата жената може да се похвали и с това, че шие с помощта на устата си.

Ася успява и да завърши така желаното от нея средно образование. Води се частна ученичка, като ходи до школото в съседното село Баните само за изпити. Освен че е един от най-възрастните ученици у нас, родопчанката е и сред малкото, които завършват училище с толкова висока степен на инвалидност. Миналата година Ася сбъдва още една мечта, като успява да започне работа като технически сътрудник в родното си село. За съжаление заетостта е по програма, която приключва в края на миналата година.

"Много добре се чувствах на работа. Сега пак съм на борсата и очаквам нова подходяща за мен позиция", допълва Кьорова.

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама