Певицата Теди Кацарова: Много е трудно да си детето на Силвия

Първото, което всяка жена в рода ни трябва да направи, е да си сложи червило

Коя е тя

Певицата Теди Кацарова започва кариерата си на 16 години, когато печели конкурса "Хит минус едно". Следват отличия като "Ар енд Би" и "Модна певица на годината", награди в международни конкурси, челно място като композитор в "Бургас и морето", както и сребро в "Евровизия", докато е гражданин на Финландия, където живее известно време. В творческия й път оказват силно влияние родителите й - музикантите и основно ядро на поп групата LZ Милко и Силвия Кацарови.

- Теди, трудно ли е да си детето на Силвия Кацарова?

- Определено е много трудно! За съжаление предразсъдъците продължават, но не се отказах заради тях. В годините имах много неприятни случки и коментари. Но продължих напред, защото обожавам да правя музика. Тя е животът, страстта ми и всичко, за което живея. Всеки ден някой ми казва, че харесва това, което правя. Музиката и текстовете в песните ми станаха част от най-ярките моменти в живота на хората. Като сватбения им ден например. Да може да докосне най-фините струни в човешката душа - няма по-голяма награда и стимул за един творец. А за мен е огромна чест!

Не съм от много награждаваните и въртени по радиостанциите певици и не това е важното за мен. Ако нямаш "наградата на публиката" - чистата човешка топлота, нямаш нищо. Модата и в музиката минава и заминава. Но хубавите песни с красивите текстове си остават завинаги.

- Как поддържаш външния си вид?

- О, това с чисто женските неща много го ненавиждам! Ако най-добрият ми приятел не беше фризьор, изобщо нямаше да стъпя в салона му. Ако не ми се налагаше да го правя заради сцената, нямаше изобщо да се занимавам. Загуба на време ми е и да обикалям магазините за дрехи и обувки. Дори напоследък реставрирам някои мои стари вещи. Човек може да запълни времето си с много по-интересни неща.

- Еха! Човек не би могъл да предположи подобно нещо!

- Ами, това идва от дисциплината на жените в рода ни. За Силвия Кацарова най-важното нещо е една дама да изглежда добре, с направена коса и гримирана. Първото, което всяка една жена от рода ни прави, след като измие зъбите си и закуси, е да си сложи червило. Така че майка ми ме е научила да съм спретната. Тя не одобрява, дори смята за обидно, ако жената прекарва времето в компанията на мъжа си по халат или пижама. Наистина може би това е начинът жената да съхрани себе си и младостта си.

- А когато майка ти идва на гости, оправяш ли у вас, за да й хареса?

- Ха-ха! Да, задължително изчиствам и прибирам. Не обича да е разпиляно и да я посрещам по пижама.

- Какво ни казваш - извън блясъка каква е Теди?

- По-скоро съм спортна - с тениска, маратонки, шапка. Но винаги с фин, лек грим. Обожавам да вървя пеша и да слушам музика. Зареждат ме още спортуването и престоите сред зеленина. Харесваме с Ян рекички, полянки, да ходим на пикник и всичко, което ни доближава до природата и ни изпълва с енергия.

- И няма да отидеш в 5-звезден хотел на почивка?

- Въобще не обичам луксозните комплекси и места, на които хората робуват на марки и трендове. Мога да изкарам цяло лято с един шалвар и бански. Извън сцената обичам удобни дрехи и обувки, да ми е комфортно, свободно и приятно. Но с грим! Ха-ха!

- Какво много ти се ще да изпееш с днешна дата?

- Социално насочена песен с позитивно послание към хората, страдащи от депресии и емоционални кризи. Това е един от големите бичове на обществото ни. Част от него се чувства неспособно да постигне мечтите си и му е трудно, защото е заобиколено от "щастливи и успели" хора, заливащи го от социалните мрежи.

- Кое кара хората да се чувстват така?

- Според мен основният проблем на българското общество е, че не уважава труда на другия. Подценяваме се и ни се струва, че "чуждото" е по-лесно, понеже е постигнато по "лесния" начин. А не е така, защото всеки влага усилия. Сякаш се налага "мода" на намръщените хора, смятащи, че с далавера могат да постигнат всичко в живота.

За децата разбрах, че за тях проблем са социалните мрежи, в които виждат "перфектните" лица, тела, обществено положение. Особено момичетата много се поддават, влияят и страдат, което води до болестни състояния. Така се създават комплекси у тях, а не бива. Те се гледат непрекъснато едно друго с какво разполагат и правят сравнения на статусите си.

В чужбина никой не се интересува от това как и защо така изглеждаш. В по-скъпите им училища явно поради тази причина децата носят униформи. Неслучайно тръгна и модата с широките дрехи, с която не се вижда тялото на човека. Това помага на хората да нямат толкова комплекси. Но в България нещата не стоят така. Тук не се приемат хора с недъзи и по-инакви от другите. При нас все още е "външен вид и марка".

- Но защо, къде тогава гледаме ние?

- Към Сърбия. За мен генерално всичко идва оттам - модата на музиката им, силиконовите устни, гърди... Където и да пътувам в света, веднага разбирам коя жена идва от Бълканите. Никъде в Европа няма момичета с уголемени устни и дълги маникюри. За тях това не е ок, те са много естествени. С изключение на рап изпълнителките, всички известни дами са много свежи, естествени и с къс френски маникюр. Лошо няма да направиш "подобрения" за собствено удоволствие и самочувствие. Но когато е извън естественото, изглежда много странно.

- Ти като си огън момиче как попадна в Скандинавието?

- И аз не знам как, просто така се случи. Сигурно всеки си има карма и предначертан път. Интересното е, че с бившия ми съпруг се запознах на ферибота, с който отивах да видя нашите за първи път след двегодишен престой във Финландия. Така че големият кораб е заложен в нашата фамилия! Но съм много щастлива, че така се подредиха нещата в живота ми, защото нямаше да срещна истинската си сродна половинка в лицето на Ян. Той е Човекът, за когото съм си мечтала от години! И когато хората вярват и се молят нещо да им се случи, то наистина става. Въпросът е да знаеш как правилно да формулираш желанието си. Реално в момента, в който почти се бях предала и си казвах "Ами, ако дойде Човекът - дойде. Ако не - каквото Господ е решил", тогава нещата се получиха.

Този е един от големите уроци, които научих в живота си - че нищо не трябва да е на всяка цена. Ако имаш спънки, значи "нещото" не е за теб и не трябва да опитваш да го правиш. Хубаво е да виждаме и слушаме тези спънки, защото те предупреждават и е добре да отваряме очите и ушите си за тях. Но абсолютно всичко е в плюс, когато човек иска да учи. Затова не трябва да спираме да се образоваме. По никакъв начин. Трябва всеки ден да четем и да учим!