Художникът Илиан Йорданов: Млечната майка на Людмила ходеше с пистолет!
Цялото БКП козирувало на Стойка Ашкова
Страховита и много властна е била дойката на Людмила Живкова.
За това разказва художникът и моделиер Илиан Йорданов, който е един от малкото, които са контактували от ранното си детство до самата й кончина със Стойка Ашкова от село Говедарци. Тя е била наричана "млечната майка" на Людмила Живкова. Стойка става кърмачка на първородната рожба на Тодор Живков и съпругата му, която според разкази на очевидци нямала достатъчно мляко.
Според писателката Мария Мочурова, чиито разказ публикувахме на 3 януари т.г., Тодор Живков е имал друга съпруга преди Мара Малеева, която е родила Людмила Живкова, но бившият Първи я изоставил и се залюбил с лекарката Мара. За това свидетелстват хора от павликенското село Дъскот, където младата лекарка Мара Малеева е била разпределена след завършване на медицинското си образование. Според свидетелите по-късно Живков пренаписва биографията си, в която тази история липсва.
Официалната биография на Тато гласи, че той се жени с Мара Малеева през 1938 г., а през 1942-ра се ражда Людмила. През 1940 г. докторката Мара вече е работила като участъков лекар в самоковското село Говедарци, където Ашкова, която малко преди това е родила сина си, е кърмила и Людмила, тъй като Малеева нямала кърма.
Йорданов е дошъл на бял свят в град Левски, бил е съсед и близък приятел и на Георги Парцалев. Баба му и дядо му по майчина линия се сближават след 9 септември 1944 г. с жената, кърмила малката Людмила, и общуват с нея и семейството й до края на земните й дни. Това разказа за "България днес" художникът, който е запазил във фамилния албум и уникални снимки на "млечната майка" на Татовата дъщеря.
"Дядо ми по майчина линия е бил търговец и кожар в севлиевското село Морава. И след 9 септември 1944 г. в селото започнала да идва Стойка Ашкова. Търсили са да купуват добитък, селскостопанска продукция... Избрала си е да отсяда в къщата на дядо ми и така се сближили", връща лентата назад художникът.
Той сподели подробности и за съпруга на "млечната майка" на Людмила Живкова - Лазар Ашков. "До 9 септември той е бил кръчмар в Говедарци, после му взимат кръчмата, но го оставят да работи като сервитьор там", уточнява Йорданов.
"Стойка Ашкова беше голяма майсторка на художествените занаяти, тъчеше, плетеше, откриваше изложби в Орешака... Имаше един много специфичен глас. Наричат го "командирски". Ходеше с пистолет. Цялото БКП, като й чуеха името, се спъваха на равно", твърди Илиан Йорданов.
Моделиерът описа и свое детско летуване с родителите си в Мальовица през 1980-а, когато жената, кърмила Людмила Живкова, ги развела из почивните станции в района.
"Всички й целуваха ръка. "Сите я съм ги назначила тука!", повтори няколко пъти Стойка. Искаше да ни покаже какъв респект имат към нея", спомня си Йорданов. Той не спестява и никога неизлизали на бял свят подробности за близките на Ашкова.
"Единият от синовете й се казваше Кирил, Людмила кумува на сватбата му. Знам, че са се опитвали с брат му да бягат през граница, но неуспешно. Кирил влиза в болница, уж със счупени крака, но според мен дъщерята на Тодор Живков им помага да отърват затвора", разкрива моделиерът.
По думите му Татовата наследница е била много привързана към своята дойка и никога не го е криела от околните. Често й давала да пътува с личния си шофьор и много пъти Ашкова пристигала "на пожар" в дома на Илиан Йорданов в Левски.
"Людмила й уреди апартамент в столичния квартал "Дървеница". Синовете й пък бяха келнери в Японския хотел. Но ще кажа само, че алкохолът не прощава", обобщава художникът.
Последният му спомен за Стойка Ашкова датира от 1998 г. Тогава той вървял по столичната улица "Шипка" и чул глас, който не можел да обърка с никой друг. "Бабо Стойке, ти ли си?", викам й аз. "Илианчо, моето момче, аз съм, познах те!", отговори ми тя. А вече беше много болна. Водеха я нейни роднини. Имаше висока кръвна захар, в последните години от живота си ослепя, но характерът й остана все така железен", споделя моделиерът от гр. Левски.
