Карлос Насар: Провалих се на световното

Смъртта на моя треньор Илиян Илиев ми дойде в повече, сънувах го, беше ми като баща

Кой е той

За седмица Карлос Насар загуби своя треньор Илиян Илиев и не успя да изпълни целта на световното първенство по вдигане на тежести. Световният рекорд и златният медал в изтласкването на кат. до 89 кг не бяха достатъчни за 18-годишния талант в щангите. В първото интервю след кошмарната 2022 година пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес" Карлос ще разкрие през какво е преминал и какъв завет му е оставил Илиев.

- На 2 декември намирате вашия треньор Илиян Илиев като във филм на ужасите. Какво се случи?

- Не искам да говоря за това, защото се разстройвам. Ако може, да пропуснем тази тема.

- Въпреки това успяхте да се съберете за световното първенство. Как го направихте?

- Успях, грубо казано. Не можах да се справя с всички емоции, които ме връхлетяха. Много ми дойде. Дадох всичко от себе си. Опитах се да направя това, което трябваше, но за жалост, не успях. Нямаше вариант да не участвам. Не съм научен да се предавам при трудности, а точно обратното. Много съжалявам, че не можах да се справя в този момент.

- Какво се случи на самото състезание? Подлъга ли ви китаецът с изключително високата си заявка?

- Не, не ме подлъга. Знаех, че няма да вдига. В действителност тази тежест 173 кг никога не ми е била проблем. Имам много повече на тренировка. Според мен китаецът направи това, за да не пречи на загрявката на останалите. Останалите смятат неговите опити като време и веднъж като дойде редът, му се махат три опита. Някъде към 6 минути. Трябва да забързаш загрявката. Знаех, че няма да участва.

- Защо тръгнахте с такава тежест? Бяхте ли 100% уверен, че ще я вдигнете?

- Да, в действителност никога не съм я изпускал тази тежест. Ето че се случи не веднъж, а три пъти. Наистина много ми се насъбра. Гледал съм си опитите, особено последния. Ако спреш клипа на момента с вдигането, ще си кажеш, че съм я вдигнал. Но не стана. Изпускам по незнайна причина. Не бях много стабилен.

- Имаше коренна промяна във вас след почивката между двете движения. Как успяхте да се съберете?

- Това беше моментът, в който трябваше да погледна напред. Да не мисля как съм се провалил в изхвърлянето. Трябваше да се преборя мъжки в изтласкването. В крайна сметка мисля, че повечето хора видяха кой е шампионът. Честно казано, конкуренцията не беше кой знае колко голяма. Без проблем мога да ги победя всички, които участваха.

- Световен рекорд с 220 кг. Изглеждаше, сякаш можете още повече да вдигнете, ако се наложи.

- Можех още тогава. И на тренировка съм вдигал повече. Само че вече като бях изпуснал изхвърлянето, колкото и повече да бях сложил, нямаше да стигнат.

- Какво е усещането? Имате злато със световен рекорд в изтласкването, но и нула в двубоя.

- Усещането е за провал. Това е една изгубена битка от цялата война. Не сме загубили кой знае какво.

- На европейското също не бяхте доволен от сребърния медал. Ако сега бяхте повторили резултата, щяхте да сте втори.

- Да, но все пак на европейското бях контузен и с много по-малко подготовка, отколкото на световното. Сега беше страшна. Не ме болеше нищо. Всичко беше перфектно. Лятото почивах 2-3 месеца. Въобще не бях пипал щанга. Кракът ми се възстанови. След това започнах индивидуални тренировки само за него. Той беше много по-слаб от другия. Това по принцип ми е силният крак. Започнах възстановяването отначало, без да бързам за първенство. В крайна сметка времето ми стигна, въпреки че не бях тренирал толкова време. Обикновено съкращавам възстановяването, за да мога да съм готов за някое състезание. Този път направих всичко както трябва. Готвех се основно в Червен бряг. Отидох на лагер за 40 дни. С личния ми треньор много гладко вървяха нещата.

- След като почина, сънувахте ли го?

- Да, няколко пъти. В началото не можех да повярвам и не спирах да мисля. Не съм очаквал нещо такова да се случи с него. Той си беше жизнен, здрав.

- Ваши приятели казват, че ви е бил като баща. Така ли е и какви са заветите, които ви е оставил?

- Това в действителност е така. Давал ми е съвети не само за едно нещо. Когато имах проблеми, разчитах на него. Много неща ще запомня от него.

- А от последния ви разговор?

- Той се притесняваше, защото подготовката ми беше кратка. Около два месеца. Беше притеснен за състезанието. Казах му: "Здрав съм, силен съм! Няма какво да стане! Всичко ще е точно!". Той ми заяви, че ще се успокои, като стана световен шампион. "Ти вече ми сбъдна една мечта. Следващата е олимпийски шампион", каза той. Затова и ми беше толкова болно, като не можах да стана световен шампион. Тези думи ми се въртяха в главата.

- Но сега ще имате още по-голяма мотивация да сбъднете другата му мечта - олимпийската титла.

- Точно така! Ще направя всичко възможно. Спомените ми с него са много. Тренирам от 9-годишен. Всеки ден съм там. От 13-годишен по два пъти съм бил. По 7-8 часа заедно сме били с години. Все едно сме живели заедно. Освен това, че щангите ми се удават, той всеки ден ми казваше, че мога много повече. Да не се задоволявам с моментното. Да тренирам здраво. Това и правех, и продължавам и до ден днешен. Както виждате, все по-добри и по-добри резултати давам.

- Имаше още един момент през лятото, в който той най-вероятно ви е помогнал чисто житейски покрай ареста на морето. Каква беше неговата роля?

- Не искам да говоря за този инцидент.

- Тази година първото ви състезание е европейско първенство. Има около 4 месеца до него.

- Ако всичко е наред, дай боже, да направим още един световен рекорд. Да взема европейска титла. Това ми е целта. Този път мисля, че и най-силният ми конкурент ще участва. Миналата година той спечели битката. Аз не бях готов тогава. Не мисля, че ще успее да ме победи отново. Като цяло мисля оттук нататък само златни медали да нося. Само Бог да ми дава здраве.

- След кончината на Илиян Илиев сте и нещо като отговорник за клуба в Червен бряг.

- По принцип тази роля не е моя. Тя е на сина на треньора ми Павел Христов Илиянов. Аз помагам с каквото мога, защото той не е бил в тази сфера. Няма контактите. Това му дойде като гръм от ясно небе. Както никога не се е занимавал с такива неща и хоп, трябва да се нагърби с толкова много отговорности. Опитваме се да запазим клуба. Павел и като треньор показва на децата. Няма как аз. Не може да си треньор и състезател едновременно. Трябва да се пази режим, да се тренира здраво. Две дини по една мишница не става.