Заклан петел спира взимането на еничари
Честити Петльовден и Сретение Господне!
Смела майка от с. Еркеч спасява сина си от еничарство
Грипът проваля спазването на традицията в единственото село с паметник на пернатото
Без традиционното допреди две години колене на петел посрещат днешния Петльовден жителите на варненското село Голица. То е единственото населено място в България, в което има паметник на петел.
"Много хора се разболяха от грип и няма кой да извърши ритуала. Малко останахме в селото, миналата година също не се коли петел", каза пред "България Днес" секретарката на местното читалище "Христо Ботев-1928" Дияна Маринова.
Празникът в Голица ще бъде отбеялзан само с традиционния ритуал "поливане на бабата", в който жената, израждала най-много деца, се полива с вода. Момичетата, които са раждали, носят за благодарност храна и вълна. А местната група ще изпълни няколко автентични песни.
Петльовден е народен празник за здраве и плодовитост на мъжката челяд. Чества се в Източна България - от Добруджа до най-южните райони на страната. Като дата съвпада с християнския Сретение Господне, отбелязван също на 2 февруари - тогава Богородица, спазвайки еврейския закон, посетила храма на 40-ия ден след раждането на Божия син, преминала през ритуално пречистване и принесла в жертва две гургулици.
В нашата традиция на този ден се извършва жертвоприношение на петел, в някои селища непременно черен. Обичаят повелява петелът да бъде заколен на къщния праг от юноша, "петелар", на около 15-16 години, който не е имал интимна връзка. След като заколи птицата, петеларът прави кръстен знак за здраве с кръвта на птицата по челата на момченцата в къщата. С петльовата кръв се рисуват кръстове и по външните страни на вратите. Главата на петела, обърната на изток, се слага на портата, краката му се хвърлят на покрива на къщата, а перата на птицата се запазват. С тях кадят болни и/ли урочасани. С част от петьовите пера се украсяват т.нар. "колуни", вид знамена. Самият петел трябва да се свари цял, а след това от месото му може да се приготви гозба.
Жените и майките в къщата месят и кравайчета, правят баница и/ли зелник, като част от петела и кравайчетата се раздават за здраве. В домовете с женска челяд, за здравето на момиченцата, се колят ярки (млади кокошки). Доколкото се знае, в Странджанския край например все още жените колят за здравето на децата, без значение от техния пол, черен петел. Според местните вярвания Свети Евтим, честван именно на 2 февруари, предпазва от детски паралич и епилепсия.
Немалка част от нас свързват 2 февруари и с кръвния данък, с взимането на младенци за еничари. Данъкът бил въведен през XIV век и бил събиран редовно чак до XVIII век. При грабването на децата пратениците на султана белязвали вратите с кръв, та да знаят в коя къща са били.
Легендата разказват за жена от село Еркеч (днешно с. Козичино, Бургаско), която отказва да даде сина си на турците и заявява, че по-скоро сама ще заколи детето си, нежели то да стане еничарин. През нощта майката скрива детенцето си извън селото. После заколва петел на прага на къщата и навсякъде опръсква с кръвта му. На сутринта турците били стъписани от жестоката майчина постъпка и оттогава не стъпвали в село Еркеч за събиране на кръвен данък.
Жертвоприношението на петел в българския фолклор има многозначна символика - свързва се със слънцето, изгрева и настъпването на новия ден, от една страна. От друга страна, е олицетворение на мъжкото начало и оплодителна способност, както и женската способност за възпроизвеждане. Този езически празник днес също се отбелязва, макар и по-скоро като напомняне за старинните български традиции.
Колоритни и изпълнени със символика, обичайните практики на Петльовден напомнят някои от задължителните моменти на Бабинден. Например посещението при бабата акушерка, която е помагала при раждането на децата. Почти навсякъде се прави и обща трапеза в дома на бабата, съпроводена с веселие и прилична доза "блaжен" (неприличен) хумор.
За разлика от Бабинден, когато жените носят празничните си носии, на Петльовден всички са в булчинско облекло, включително и бабата. Закичени са с пера от опашката на петел. А бабата окичват и с къдели вълна, нанизи от пуканки и червени чушки - все знаци на плодородието. Тя кади трапезата и благославя жените.
