Актрисата Лилия Маравиля: Ако не бях актриса, щях да съм паразит

Съпругът й отначало е бил разочарован, че дъщеря им ще тръгне по същия път 

Коя е тя

Лилия Маравиля завършва актьорско майсторство през 1993 г. във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на професор Крикор Азарян, Елена Баева и доцент Тодор Колев, а след това и майсторски клас при руския режисьор Валерий Фокин. Играе на сцените на театрите "Сълза и смях", "Българска армия", "София", "199", Младежкия и Сатиричния. Отличена е с почетен знак "Златен век", носител е на награди "Икар", героиня от филми и сериали като Love.net, "Под прикритие", "Стъклен дом", "Връзки" и т.н. След броени дни Лили ще изпълни най-новата роля в живота си. Тази на преподавател.

- Лили, ще ни разкажете ли за новата ви артистична авантюра от другата страна на сцената!

- От втория семестър започвам като асистент на Михаил Билалов в театралния колеж "Любен Гройс", където ще учим децата на актьорско поведение на сцена и пред камера. Той има много хубава програма, по която да вървим. Вече е водил курсове по актьорско майсторство и беше постигнал невероятни резултати. Това е впечатляващо и затова съм благодарна, че се обърна към мен! Ще науча тепърва много неща покрай него и децата.

Имаме поглед как актьорът да се държи на сцена и пред камера. В тази посока с него винаги сме се разбирали, защото партньорството ни е било чудесно. Много сме си помагали и за театрални представления, така че можем спокойно да разчитаме един на друг. Мисля, че децата ще могат да вземат и от двамата, защото е добре да имат за пример и мъж, и жена.

В основата на професията ни е работата с текста, начинът на мислене и последствията от това. Работата на актьора е съвместна с тази на режисьора, сценариста и драматурга. Той трябва да е убедителен, да знае какво казва. Затова ще обърнем особено внимание на текста, защото основното е мисленето.

- Всеки ли може да се научи да мисли?

- Без мислене няма как да стане! То се изгражда с времето като навик и умение и не е просто занаятчийска хватка. Много е важно да се мисли върху текста, речта да звучи нормално и логично. Да не се получава словоблудство, в което се чуват думи, от които нищо не се разбира. Така че задачата ни ще е трудна и бавна за изпълнение.

- Освен на търпение на какво друго ще ви научат учениците?

- Прекрасно е да работиш с млади хора! Това е зареждаща среща на преплитащи се светове, които имат различна енергия и мислене. В професията ни непрекъснато се учим, не заучаваме. И съм много щастлива, защото знам, че контактът ми с тях ще е ползотворен и за двете страни.

Клишето "предизвикателство е всяка роля" е истина, защото, срещайки героя си, актьорът трябва предварително да построи биографията му и да го създаде. Да знае какъв е, как преминава през различни ситуации, как реагира, да има бекграунд. Това е трудното в професията ни. Не е само да научиш текст и да го изрецитираш - това са страшни глупости!

- Как актьорите постигат всичко това?

- Предполагам, че отстрани изглежда много лесно. А то не е! Знам, че когато успеем достоверно да пресъздадем нещо, някого, и хората се припознаят в героя и ситуациите му, това е най-ценното. Но зад това да изглежда естествено стои невероятно много работа, пластове, търсения. Простичките неща са най-сложни.

Знам, че публиката се чуди как учим текстовете. Но не това е големият проблем. Когато трябва да изиграем някого, виждаме как той си служи с думите. Ако не ги знаем и не можем да боравим с тях, няма как да се изразим и мислим като него. Работата е трудоемка и съвместна с режисьора и другите хора от екипа, които да ни поведат правилно.

- А вие лично как работите?

- Когато съм в процес да изградя някоя роля, трудът ми буквално е денонощен. Може би хората не си дават сметка, но това са по 24 часа месеци наред! Непрекъснато мислиш героят защо и как е направил нещо. Започваш да наблюдаваш поведението на хората около теб, да гледаш реалния живот и да си обясняваш нещата в него. Тогава става естествено и симпатично и хората започват да вярват на образа от плът и кръв, който играеш. Това се постига с много работа, постоянство и характер.

Затова сега, като започна да се срещам с учениците, много ще си говорим, ще им обяснявам как да мислят, какви цели да си поставят, какви тънкости има. Има много път да се измине, преди да се встъпи в тази професия.

- Има ли "биография", която не кореспондира с вашия с нрав?

- Всъщност далечните от характера ни роли са най-интересните и предизвикателни за нас. Повечето от моите нямат ама нищо общо с мен като персонажи и биография. Но винаги опитвам да вляза в кожата и мисленето им, за да ги изиграя убедително. Например Петра Фон Кант, която играх на рождения си ден, е изключително тежка, трудна и различна от мен. Тя е истерична, егоцентрична, себична, макар и талантлива. Не спах няколко месеца, за да я намеря точно каква е.

Много интересно. Ако не бях актриса, вероятно щях да съм скучен паразит. Ха ха! Просто някакъв консуматор на "нещо". Докато тук влагам цялата си душа, опита си, всичко. Търся информация и изследвам, защото трябва да знам тази материя. Слушам, гледам, чета всичко - художествена литература, анализи на лекари, психиатри... Какво ли не, за да знам как "нормално" да реагирам в дадена ситуация.

На тези неща трябва да научим децата, защото работата ни е много отговорна - и към нас самите, и към публиката ни. Та нали това, което правим, основно е за публиката! За да оставим "следа" у нея, да я провокираме, да я накараме да се замисли, да запомни, да я променим. А не като излязат хората от салоните, да кажат "Ами не знам какво гледах, ама беше много смешно", и да не го помнят.

- Дъщеря ви Паола е 3-ти курс в Академията. Как приема бъдещата ви роля на учител в "Любен Гройс"?

- Подканва ме да съм по-толерантна и да не очаквам от децата мигновени резултати, както от нея. Много е щастлива и ентусиазирана от обучението си, а и попадна на разкошен преподавател - Маргарита Младенова, която е вселена и ги учи как да мислят. Виждам я как се промени и израсна като личност. Непрекъснато си говорим и обсъждаме всичко и това много ми помага. Тя вече е по-критичен млад зрител с някакви стъпки в професията. Вижда неща, които не успявам добре да представя, и ми ги "подава" обратно като истински коректив.

Така че с нея вече си имаме много теми за разговор. Решението й да е актриса е нейно, нямам намеса. Даже направих всичко възможно да я откажа, защото знам колко е трудно. Няма да й е лесно и заради фамилията ни. Много е тежко за "такива" деца. Слава Богу, засега няма подобни коментари, вероятно защото още не е на екран. Беше достатъчно умна сама да извоюва мястото си и да се докаже. Не обича да споменава фамилията ни и си представям какво ще се избълва за нея един ден! Но това е неин проблем - щом е решила, трябва да се пребори. Не мога нищо друго да направя, освен да я подкрепям и помагам със съвети, ако ги поиска. Пътя сама ще го извърви, все още е на 21. Любопитна съм да видя какво е приготвил животът за нея.

Знам едно - слава Богу, възможностите пред днешните млади са различни и безкрайни. Въпросът е какво искаш да ти се случва, накъде искаш да отидеш. Щом това я влече и й харесва, да върви по тези стъпки.

- Баща й какво мисли по този въпрос?

- Беше малко разочарован отначало, каза: "Не мога да я разбера - актриса иска да става! Глупости!", и аз: "Ама, какво значи "глупости"?! Остави я да прави каквото иска!". Бил имал други планове за нея... Ха ха! Много ми е интересно какви ли?! Тя математичка няма да стане. Но когато гледа Паола на професионална сцена в представлението "Мислещите тръстики" в "Сфумато" по стихове на Миряна Башева, я видя под друг ъгъл и беше изключително впечатлен. Макар да усещам от негова страна лека ревност заради факта, че с нея много си говорим на "нашата" тема и той не може да се намеси и включи в разговора ни. Признава, че не смее да ни прекъсва, така че вече го е приел - две актриси вкъщи - две маймуни. Кучето - и то е артист. Цял живот театър, роли, а бе то това е ужас... Интересното е, че той самият със сигурност е по-артистичен от нас. Вкъщи е много забавно!