Българският лев се ражда преди 143 години

"Свободник" и "франк" са били варианти за име на валутата ни 

Първите стотинки са отсечени в Англия, банкнотите - в Русия 

След Освобождението България тепърва трябва да бъде изграждана като държава.

Петвековното турско владичество е нанесло тежки последствия върху държавността. Затова тогавашните управници запретват ръкави, амбицирани да построят модерна България.

Една от най-важните стъпки в тази насока е направена на 25 януари 1879 г., когато комисарят на руския император в България княз Дондуков подписва проекта за учредяването на Българската народна банка. Институцията е открита официално на 23 май 1879 г. при заминаването на руската администрация и поемането на управлението от българските власти, а на 6 юни същата година е извършена и първата банкова операция, пише в предговора на каталог "Банкноти", издаван от БНБ.

Младата държава наследява хаос в паричното обращение - при разплащанията се използват всевъзможни монети от европейски и дори от по-далечни страни. Основната част от тях са сребърни руски рубли, навлезли масово в страната по време на войната, но има и екзотични монети, като тунизийски, ирански или индийски, част от които вече не се използват и в страните, в които са емитирани.

Бързо се налага необходимостта от въвеждането на единен паричен измерител. Първите държавни бюджети за финансовите 1879 г. и 1880 г. са съставени във френски франкове. На 28 май 1880 г. Второто обикновено народно събрание приема Закон за правото на резание монети в княжеството, с който се създава българската национална парична единица - "лев", разделен на сто "стотинки". През 1881 г. в Бирмингам, Англия, са отсечени първите български монети - от 2, 5 и 10 стотинки, а на следващата година в Русия - и монети от 1 и 2 лева. До 1887 г. чуждите сребърни монети се използват широко в България наред с българския лев.

Името на националната ни валута произхожда от "левъ" - остаряла форма на думата "лъв", употребявана през XIX век. На събранието на 28 май 1880 г. Стефан Стамболов настоява паричната единица да се нарича "франк" по примера на Белгия, а д-р Иван Богоров предлага думата "свободник". В крайна сметка надделява депутатът Йосиф Ковачев с наименованието "лев".

При въвеждането на българския лев съществуващите в обращение османски грошове са приравнени към лева в съотношение 1:5 (20 стотинки = 1 грош). Другата османска монета, парата, е приравнена към лева в съотношение 1:200 (един турски грош е бил 40 пари). Една османска лира е била 100 гроша и приравнена към 20 лева.

Първите български банкноти са обменими в злато. Това са златните 20 и 50 лева, отпечатани в "Экспедиция заготовления государственных бумаг" в Санкт Петербург в Русия. През 1891 г. на БНБ се дава правото да емитира и банкноти, обменими в сребро.

Първата емисия банкноти, обезпечени със злато, е сравнително малка - 213 хиляди лева, и е зле приета от хората поради недоверието им в новите хартиени пари. След този неуспех БНБ променя политиката си и решава да пусне банкноти, обезпечени със сребро. Въпреки опасенията от инфлация правителството на Стефан Стамболов емитира сребърни монети за 5 млн. лева през 1892 г. и за нови 12 млн. лева през 1894 г.

На банкнотата от първите златни 20 лева е разположен държавният герб на лицевата страна, докато на обратната е изписана числото 20. Автор на визията е Георги Яковлев Кирков - един от първите биографи на Васил Левски, един от създателите на Държавната печатница и човекът, направил първия ръкопис на Търновската конституция.

Кирков е художествен автор и на първата петдесетолевка, която е със сходен дизайн, но е зеленикава, докато банкнотата от 20 лева е жълтеникава. В рамките на Княжество България (1879-1908 г.) се появяват още много банкноти. Идва първата столевка с изобразени майка и дете, облечени в народна носия. На първата петолевка има орач с народна носия (емисия 1890 г.), а същата година се появява и десетолевка с разоберачка и овчар.

В началото на ХХ век вместо традиционните хоризонтални се появяват вертикални банкноти, върху които откриваме държавния герб.