Димитър Ковачев-Фънки: Спирам да пия,ставам 100 кила

Ако закъсам за пари, ще продам една от 70-те си китари

Кой е той

Наричат го арогантен интелектуалец, "музикален мегаломан", "грубиян с душа на поет", "Шрек от Мюзик айдъл", известен с прякора Фънки. Получава го в консерваторията, където е най-добрият slaper - така се нарича основният похват на свирене на бас във фънк музиката. Името му е Димитър Ковачев и с него се подписва като шеф в една от най-големите фирми в развлекателната индустрия "СМЕ". Организирал е над 500 концерта на световни и наши звезди. Страшилището от журито на "Като две капки вода" преобърна живота на много кандидати за имитаторска слава. И колкото и да им се присмиваше, толкова по-любим ставаше на зрителите.

- Фънки, скоро започва 11-ият сезон на "Като две капки вода". Разбрах, че сте свалили доста килограми, ще покажете ли новото си лице като жури?

- Ха-ха, то нали знаете, като си 300 кила и да свалиш 100, няма да си личи! Но да, намалил съм пиенето тотално. Алкохолът вкарва най-много калории със захарта в него, яденето не чак толкова. Но съм свалил 15 кг и продължавам, трябва да стигна 100. Все пак като се има предвид, че не получавам махмурлук и мога да изпия, както вече съм правил, 140 текили с приятел, е по-добре съвсем да спра алкохола (смее се). Иначе да, много съм щастлив, че ще съм пак жури, макар че още не знам участниците. Знам само, че моята любимка Мариана Попова ще участва. От години се познаваме и толкова я харесвам, че ще си прережа вените, човек. Иначе новото предаване е като старото и съм се заканил, че ще "хващам" звездите като булдог (смее се). Но знаете, аз съм честен и откровен във всички случаи. Предполагам, че ще съм жури и тази година с Хилда и Юлиан Вергов. И двамата са големи сладури.

- Освен че ще участвате в шоуто, вие вече сте и актьор, играете във "Веселата карета".

- Да, вече съм на много места. Старая се да съм на ниво, радва ме, че хората се кефят. Участието ми в тази постановка е чист късмет. Много ми се играе и във филм, но кой ли би ме взел мен?

- Вашата дъщеря обаче игра в лентата на Максим Генчев във филма "Ботев", тя е много талантлива, смятат режисьори.

- Карла е прекрасна. Гледа си живота, ходи по купони. Не знам как е станал контактът между тях, не познавам Максим Генчев. Сега тя ще почва работа в туристическа агенция. Актьорството й е на по-заден план.

- Наскоро изкарахте сериозен грип, добре ли са вече близките ви?

- Да, слава на Бога. Всички се разболяхме, почти 10 дни бяхме вкъщи. Майка ми работи дълги години в сферата на медицината и тя също даваше съвети как да се оправим. Баща ми беше рентгенолог в провинцията. Майка ми работеше като медицинска сестра в Инфекциозна болница.

- Да, казвали сте, че и вие сте били там санитар.

- Да, носех труповете. Нямаше асансьор и двамата с бай Коста сваляхме телата на ръце. Е, те бяха увити в чаршафи или родопски одеяла, ама да си санитар не е работа за всеки. Изкарах година на тази работа. Трябваха ми минимум осем месеца стаж, за да мога да кандидатствам във ВУЗ - такъв беше законът.

- Вярно ли е, че вече и на фитнес ходите?

- Ами с фитнеса е малко по-сложно. Преди време много плувах, сега пак почнах. По-добре съм от преди. Имам леко висока кръвна захар, но не съм вземал мерки за нея, само диета спазвам. Ако пия алкохол, то предпочитам да е водка, тя е най-добра за хора с повишена кръвна захар. Диетата ми включва ръжен хляб, не ям сладко. Но да ви кажа, вече не съм ДГЗ, т.е. - дебел, гладен и зъл. Отказах се от трудните диети, само намалявам храната, което пак му викам диета, но съм превърнал храненето в изкуство. И сега могат да ме ползват за разяждане на злояди (смее се).

- Имате доста фенки. Не се ли изкушавате да поухажвате някоя?

- Аз съм като Кърт Вонегът. Той казва: "В живота съм имал една жена, която ме е направила мъж, и това е съпругата ми" (смее се). Иначе харесвам много жени с дълги крака. Като видя такава жена, мнооого се радвам.

- А защо казвате за себе си, че сте най-кофти облеченият мъж?

- Казват, че стилът ми на изразяване е по-лош и от тоалета. Но ненавиждам хората костюмари. Последно се видях така на абитуриентския бал. Дори на сватбата си бях по-нормален. По едно време си мислех на някоя официална вечеря да се съблека гол и да си сложа клонче на главата. Ама се отказах. Не бих дал много пари за дрехи.

- Като казахте пари, преди споделихте, че ако закъсате за пари, ще продадете някоя от 70-те си китари, наистина ли?

- Да, разбира се. Какво да ги правя, те са толкова много китарите? За съжаление винаги когато продаваш нещо ценно за теб, си на загуба. Първата ми китара мама ми помогна да си я платя. Направи ми я бай Спас. Тогава цяла България свиреше с тояги, изработени от него. Но не свиря само на китара. Като дете свирих на барабани, след това на китара. В казармата с моя приятел Любо и двамата бяхме китаристи, аз обаче и на барабани, а той и на клавир. Само басист ни липсваше и в онзи момент станах. Та и до сега така. Свиря си още и в "Черно фередже", ходим на участия.

- Ще гласувате ли на изборите, които идват?

- Дори не ми се говори на тази тема. По принцип съм аполитичен и не съм от размахващите пръст или сабя. Няма да пусна бюлетина този път. Не виждам за кого да го направя, никой не ми заслужава гласеца в Цървуландия, в която живеем.

Изцепките на рокаджията като жури в предавания:

- Госпожице, пеете като уморена скумрия.

- С това облекло много приличате на корморан.

- Ако някой ви чуе как пеете, ще ви удави на чешмата.

- Ванка, първо ходи и свали малко килограми, моето момче. Бегай бързо навънка. Ебати шопара!

- Грозна като смъртта си, моето момиче.

- Във височините звучите като Буратино. За други работи ставате, що си губите времето с пеене?