България постави надпис на кирилица върху еврото
Може да влезем в еврозоната на 1 януари 2024 г.
Банкнотите отразяват епохи, всяка държава има своя страна на монетите
Еврото е една от най-младите валути в света и след няколко месеца може да замени официално българския лев. Единната валута на Европа се използва всекидневно от над 327 милиона души, а други 175 милиона, включително жителите на България, живеят в страни, чиито парични единици имат фиксиран обменен курс спрямо еврото. В последния материал от поредицата "Тайната на българския лев" ще ви разкажем кратката история на банкнотите, които след 1 януари 2024 г. може да стоят и в нашите портфейли.
Рожденият ден на еврото е 1 януари 1999 г., но влиза в масова употреба на 1 януари 2002 г. То е наследник на друга парична единица - ЕКЮ, което де факто никога не е било законно платежно средство и от него не са сечени монети или печатани банкноти. До 1999 г. ЕКЮ-то се използва само като платежен инструмент на централните банки и като изчислителна единица в бюджета ЕС.
Още през 50-те години на миналия век се заговаря за обща валута на Стария континент, но отнема десетилетия, докато това стане факт. Основите на икономически, валутен и политически съюз се поставят с подписването на Маастрихтския договор през 1992 г., а заедно с това се създава и единната европейска валута. Три години по-късно на Европейския съвет в Мадрид страните членки приемат единодушно названието "евро".
Последната фаза от проекта за обща европейска валута започва на 1 януари 1999 г., когато обменният курс на валутите на тогавашните 11 страни от ЕС (Австрия, Белгия, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Финландия и Франция) се фиксира към еврото и те се превръщат в негови подразделения. След тази дата всички курсове се изчисляват въз основа на еврото и всички банкови операции се осъществяват в тази валута. По-късно през 2001 г. Гърция се присъединява към еврозоната и става дванадесетата страна, в която еврото е официална валута.
В началото на 2002 г. в тези страни се прекратява напълно съществуването на националните валути.
През 2007 г. в еврозоната влиза Словения, а година по-късно там вече са Кипър и Малта. След още 12 месеца се присъединява и Словакия. Следващите държави, които въвеждат еврото като национална валута, са Естония (2011 г.), Латвия (2014 г.) и Литва (2015 г.). Последният член е Хърватия - от 1 януари тази година.
Използва се като официална валута също в Монако, Сан Марино и Ватикана, като тези страни имат правото да издават собствени монети, въпреки че не са членове на Европейския съюз. В три други държави (Андора, Косово и Черна гора) еврото е официално разплащателно средство без формални споразумения за това между тях и държавите от еврозоната.
Съществуват две серии банкноти. Първата се състои от седем различни купюри: 5И, 10И, 20И, 50И, 100И, 200И и 500И. Втората серия от 2013 г., наречена "Европа", се състои от шест купюри и беше завършена с емитирането на банкнотите от 100 и 200 евро на 28 май 2019 г. Серия "Европа" не включва банкнота от 500 евро и от 27 април 2019 г. тя вече не се емитира. Банкнотите от първата серия, пуснати в обращение през 2002 г., постепенно се заместват от банкнотите от новите. Новите банкноти отразяват разширяването на Европейския съюз - картата на Европа е актуализирана и включва Кипър и Малта. Това е първият път, когато на банкнотите се използва кирилица в резултат на присъединяването на България към ЕС през 2007 г. Поради това новата серия евробанкноти включва надпис "EBPO" и абревиатурата ЕЦБ (Европейска централна банка").
Характерно за банкнотите е, че всяка има собствен преобладаващ цвят и е посветена на различен период от историята на европейската архитектура: Античността (5И), Средновековието (10И и 20И), Ренесанса и барока (50И и 100И) и съвременната архитектура (200И и 500И). Всички евробанкноти са законно платежно средство навсякъде в еврозоната.
Белгиец прави монетите
Серията евромонети се състои от осем различни купюри: 1, 2, 5, 10, 20 и 50 цента, както и 1 и 2 евро. Евромонетите имат обща страна и национална страна. Обратната страна на монетите е специфична за всяка държава и представя изображение, избрано от страната, която ги емитира. В повечето случаи то е национален символ или портрет на управляващия монарх.
Дизайнът на общите страни на монетите е дело на Люк Люикс от Белгийския кралски монетен двор. На тях са представени изображения на Европейския съюз или на Европа, които символизират единството на ЕС. На монетите от 1, 2 и 5 цента е представено земното кълбо с Европа, Африка и Азия. Всички евромонети могат да бъдат използвани навсякъде в еврозоната.
Еврото е втората най-използвана валута в света - 39% от финансовите трансакции се извършват в евро.