Дядо Добри спасява закоравял престъпник

5 г. от кончината на Светеца от Байлово

Вдъхновява Димитър Братанов-Кокала в затвора в Белене 

Ще съм му благодарен до гроб, казва пандизчията 

"Аз се прекланям пред дядо Добри и смятам, че ако има поне 1000 човека в тази държава като него, няма да бъдем на това дередже. По пътя на моята промяна се водя именно от него. Той ме вдъхнови за този завой на 180 градуса. И ще съм му благодарен до гроб."

Така започва разказа си пред "България Днес" от затвора в Белене един от най-емблематичните му обитатели - Димитър Братанов-Кокала. Днес отбелязваме 5 години от кончината на Светеца от Байлово, както приживе народът канонизира Добре Добрев. Той си отиде на 13 февруари 2018 г. на 103 години. А Братанов посочва най-големия дарител на храм-паметника "Св. Александър Невски" като своя пътеводна звезда по пътя към промяната.

Богатото криминално досие на Братанов, бягство и стрелба срещу преследващи го ченгета му отреждат 27 години затвор. Но само на първа инстанция. На следващите съдиите са по-благосклонни и намаляват присъдата му на 18 години лишаване от свобода.
Кокала не за първи път лежи в пандиза в Белене. На 41 години е, когато ръководството и старите му познайници го приветстват с добре дошъл.

"Аз съм професор в криминологията и престъпленията. Започнах от кражби и стигнах до опит за убийство. Опитвал съм грабежи. Опитвал съм и измами. Участвах през 2000 година в опит за преврат в Силистра. Опитахме да сменим окръжния прокурор на Силистра и да си сложим наш човек. Тогава взривихме окръжния прокурор. Степента на криминалното ми израстване води до такива неща. Взривихме му апартамента, както спи. Нанесохме сериозни поражения. Не бяхме осъдени за опит за убийство, а за нанасяне на материални щети", разкрива криминалното си минало Братанов.

Кокала споделя, че бил ограничаван и лишаван. Лошата среда също оказала своята роля.

"Правех поразии къде от нужда, къде от келешлък, къде от доказване кой съм аз, но не от недоимък. Приятели са носили хубави маратонки, взимаха неща от "Кореком". Имаше завист - той има, аз нямам. Това пораждаше амбиция, че и аз мога да го постигна. Родом съм от Силистра и там започнаха всички проблеми", казва Димитър. Той разкрива и как се озовава зад решетките.

"Докато изтърпявах поредната си присъда, имах нужда от средства да платя на адвокати за обжалвания и си заложих апартамента. От там ме измамиха. Гордостта в мен и чувството за достойнство или грандомания надделяха в мен. Избягах от затворническото общежитие във Варна и реших да раздам правосъдие. Върнах се в Силистра и потърсих лицата, които бяха замесени около залагането и продажбата на апартамента. Отново бях изигран и предаден на властите. Приклещен между две стени, избухнах в ярост, че не можех да стигна до тях. Чувствах се безсилен и предаден и в момент на афект започнах престрелка и гонка с полицаите. И така до задържането ми. Признах и пред следователите, че умишлено съм стрелял по полицаите, но в момент на ярост. Те нямаха нищо общо с мен, бяха пратени да ме задържат явно, нищо повече. Сега ако ме попитате, ще кажа, че е било пълна глупост и че нямам право да раздавам правосъдие и да опитвам да отнемам човешки живот. Но има моменти, в които на човек му идва в повече. Майната му на апартамента за 50 000 лв. Отнеха ми детство, спомени, нещо много сантиментално", изповядва затворникът.

Любопитен факт е, че отмъщението за имотната измама Братанов тръгнал да прави преоблечен като жена, тъй като знаел, че е издирван за бягството си от затвора. Слага рокля на цветя, натъпкан с дунапрен зелен сутиен, перука и капела. А в ръка стиска чантичка, в която са оръжията му - пистолет "Макаров" и револвер, и двата заредени.

Стигайки до къщата, която търси, зад него изскачат два полицейски патрула. Предаден е и тръгва да бяга, стреляйки по униформените. Накрая се предава.

Когато бил на 17 години, баща му починал. Майка му била по-слаб характер и не успяла да се справи с него.

"Бях по-буен в детството ни. В целия род сме двама души криминално проявени. В семейството ми съм само аз. С брат ми сме пълна противоположност. Аз съм минус, той е плюс. Той колкото е честен, толкова аз съм криминален. Майка ми работи дълги години в комбинат, последно бе началник контрол на качеството. Работила е със злато и платина. Не е откраднала нищо. Докато за мен нямам обяснение. Може би съм си роден с една такава черна точка, белязан от съдбата, черната овца", казва Димитър Братанов.

Споделя, че е вероятно единственият "убиец" в България, който "е направил опит", но не е убил човек и лежи 18 години в затвора. Половината живот на Кокала минава зад решетките. Но сега пътят, по който е поел, е изцяло нов, твърди той.

"Преподавател съм по немски език в училището в затвора в Белене. Бригадир и отговорник съм на 6-и отряд. Радвам се, че успявам да се развивам духовно, а не материално. Стремя се да давам онзи пример, че както един авторитетен и израснал човек може да бъде полезен на хората и обществото, така и най-долната шматка и наркоман също трябва да бъде равен и да помага на другия, да дава пример. Аз съм готов", категоричен е лишеният от свобода.

Казва, че трябва да излезе на свобода на около 52 години при добро поведение и работа зад решетките. Казва, че приел пътя на промяната и се опитва да се завърти на 180 градуса.

Пътят към беловласия и благочестив светец започва тъкмо от училището в затвора в Белене. Там, където Кокала преподава по немски език на останалите пандизчии. Където от крадец и измамник се превръща в учител.

Благодарение на администрацията на затвора в Белене тогавашния кмет на пандиза Сунай Ремзи зад решетките невежите лишени от свобода се обучават дори на български език, защото много от обитателите на затвора не знаят и думичка, преди да прекрачат прага. Благодарение на усилията им зад решетките неуките престъпници започват да наваксват изгубените часове в училище. И да се учат що е то реинтеграция и какво трябва да правят, след като излязат от затвора.

В курса по реинтеграция по-будните затворници се събират в школото на тюрмата и разговарят за грешките си открито и свободно. Всеки споделя за какви престъпления е тикнат зад решетките и с какво може да си помогне сам и на останалите, така че да се превъзпита и да повлияе положително и на другите. Има също курсове по немски, английски и испански език.

Именно в тези общи срещи на лишените от свобода, немалко от които рецидивисти, Братанов разбира за святото дело на дядо Добри. Кокала започва да се интересува от това, което добрият старец прави, и защо толкова е благославян. Чете разкази на обикновени хора, докоснали се до него и усетили промяната в себе си. Научава как мъже и жени в най-трудните ситуации получават надежда, ценни напътствия и светлина пред себе си от светеца от Байлово.

Димитър Братанов научава, че дядо Добри може да преобърне наопаки нагласите и помислите на изгубилия се човек. Да предупреди за дявола, който кара хората да не вярват в Бог и да не ходят в неговия дом. И че злото, което правим, ще ни съди, когато отидем горе при Господ. Но и затова, че Христос иска от нас да се покаем, да признаем греховете си и той, защото е добър и милостив ще ни прости и ще се зарадва за нашето покаяние.