Рапърът Устата за провокацията си „На Македония с любOFF“: С песента защитих честта на България

Не разбирам откъде идва омразата към нас от Македония

Кой е той

Иван Динев Георгиев, по-известен с псевдонима Устата, е рап певец и артист, отличаващ се със саркастичните текстове на песните си. Израсналият в Стара Загора музикант на 15 години става шампион на България по брейк и 2 години след завършването на местната Математическа гимназия се премества да живее в София. Столичната му кариера започва с Лейди Би и DJ Станчо, следват запомнящи се колаборации с Джон Калека и Руши Видинлиев, както и с дуото Румънеца и Енчев, с които съвместно основават продуцентска къща. Устата има дуети със Софи Маринова, с Азис, Милко Калайджиев, Тони Стораро, Деси Слава и други изпълнители от този жанр.

Преди часове Иван отново напрегна интернет пространството с нова провокативна песен, отправена към съседната нам държава, под наслов „На Македония с любOFF“. Текстът, който той нарече „Урок по история на Македония“, е хаплив, жлъчен и откровен, заради което го потърсихме за коментар.

Ето част от него:

Тая държава подарък направи я

Георги Димитров на Югославия.

Езикът ви даже правен е по макет -

македонският е български диалект.

Оууу, ама колко сте злобни!

Извинете, че не сме ви удобни!

Гоце Делчев пишете за свой.

Кефи ли ви, като ни откраднете герой, а?

Ваш цар бил Самуил - таратанци,

на тея глупости се смеят и албанци.

- Ванка, защо го казваш това на братята македонци?

- Моята теория е, че България през цялото време е напълно толерантна към македонците, които не признават българските си корени. Не разбирам защо у тях има такава омраза към всичко българско. Фактът, че пребиха свой съгражданин, самоопределящ се като българин, е най-малкият проблем. Това е направено от няколко патриоти идиоти с изкривени разбирания и е локална проява на агресия. Но по-големият проблем последва на 4 февруари, когато направиха инсценировката с проблемите на тока на границата между държавите ни и с това да спрат желанието на български граждани да отидат в Македония и отдадат почит на своя герой Гоце Делчев. Това означава, че самата им държава заема позиция, която за мен е абсолютно непонятна. Не разбирам откъде идва тази омраза и изкореняване на българското самосъзнание, защо съществува такава пропаганда. За мен е абсолютно целенасочено.

- Това те „възпали“, така ли?

- Много съм ядосан, да! Особено от случилото се на границата. Тогава направо бях бесен. По повода намерих и говорих дълго с учителя ми по история от училище, когото много уважавам, и като се върнах вкъщи, написах текста за 2 часа. Така че това, което направих, е малък акт на малък човек като мен, който изразява лична и категорична позиция и казва каквото мисли. И това е моят първи урок към тях по история.

Ходил съм в Македония на музикални фестивали, единият от които беше „Охридски трубадури“, на който аз, българинът, и един грък спечелихме награди на македонска земя. Дори един от най-големите им композитори Григор Копров ми отправи предложение да представлявам страната им на „Евровизия“ през 2012 г. Аз отказах. Ясно е, че и на екскурзия до държавата Македония повече няма да отида.

- Предполагам разграничаваш обикновените хора от политиците в Северна Македония?

- Абсолютно! Народа им не включвам в това! Говоря за държавата им като управници. Значи, нашите политици, колкото и да ги хулим и да не сме съгласни с тях, през цялото време бяха толерантни. Ние какво направихме? Точно това, което се искаше от нас, че дори и повече, и им подарихме всичко. Признахме ги първи за самостоятелна държава. Македония реално е област, намираща са отчасти в Северна Гърция и предишна Южна Югославия. Да погледнат малко назад в историята, всичко е обосновано с исторически факти.

- Може да се появи някой и да каже, че нашата история не е правилната.

- Ами добре, да заповяда! Да намери книги, документи, в които пише например за Василий Втори Българоубиец, ослепил всички войници на цар Самуил. Не казват за него Василий македоноубиеца, нали?!

- Имаш ли притеснения от неприятни последици заради текста ти?

- Не, никакви! Това е моя лична позиция, в която защитавам себе си и името на българите с факти. Не се притеснявам от негативни последици, защото не виждам причини за такива. Не съм обидил никого, просто съм обобщил малко исторически факти. Но пък ние имаме защо да сме обидени - там беше поругано знамето ни, чупени паметниците ни и унижавани сънародниците ни по границата. А това е просто песен - дължим им я. Имам много приятели македонци, живеещи у нас, които са прекрасни хора и много добри специалисти в областта си. Единият от тях направи така баща ми да прогледне отново, за което ще съм му вечно благодарен! И това няма нищо общо с моя гняв срещу държавата Македония, политиката и пропагандата, които води спрямо нас.

- Какво мислят македонските ти приятели за случващото се?

- Знаеш ли какво казват?! Че сме надраснали това „нещо“ и можем да общуваме с всички като приятели и възпитани хора независимо от различията помежду ни. При тях това не може да стане.

- А срамуват ли се от постъпките на държавниците си?

- Не мога да кажа, не говорим с тях за политика, когато сме заедно. Но ако тук пребият македонски гражданин, аз ще осъдя и порицая онези, които са го направили. Защото това е излишна агресия. А те се репчат непрестанно на нас. Защо не го направят с някои други държави, като Сърбия, например? Защо там има толкова признати сърби, албанци, мюсюлмани и т.н., но не и българи!

Ето го и парчето: