Българката носи забрадка против уроки

 От край време кокони навред

 Косите си покривала не заради турците, а против магии, обичала да е гиздава и наконтена

Гиздава мома е израз, вплетен в множество български фолклорни песни не просто като символика или някаква алегория. Младите българки от край време са си били "кокони", както е изразът в следосвобожденска България, става ясно от етнографската експозиция на музея в Сливен.

За това, колко важно е било добруването и самочувствието на младите дами дори по турско време, говори фактът, че те са имали собствени стаи в дома или кътове в по-бедните къщи, разказват в къщата-музей "Сливенски бит".

През първата четвърт на ХIХ век неизвестни тревненски майстори построяват в една от най-старите махали на Сливен - Кафтанджийската, отворена симетрична чардаклиена къща, която приютява днес сбирката. Тя е образец на жилищната архитектура от годините на Възраждането. Собственикът й, търговецът на аби и шаяци дядо Бою, в действителност построява две къщи, залепени една за друга. По-голямата, която е построена най-напред, е известна като къщата на Паткоолу, а по-малката и по-късна като Арнауткината.

Впечатление правят именно моминските одежди, като характерното за Сливен е местната везма, задължително присъстваща върху тоалетите. В Котленско задължително обличали контохче, което отличавало местните млади дами. Колкото и трудни да са били времената, българката винаги се е стараела да изглежда добре, да "хване окото" на момците и е знаела как да го постигне.

Според някои мнения жените са носели забрадки на главите си, под които косите им оставали скрити, а се виждали само лицата, защото такова е било правилото в Османската империя, но това изобщо не е вярно, твърдят изследователите. Още от по-стари времена представителките на нежния пол не са имали никакво намерение да крият красотата си. Забражденията, които покриват женските коси, са характерни още от Средновековието. Жената трябва да покрива косата си не само защото косата съблазнява, а от друга по-сериозна причина - смята се, че тя по-лесно се поддава на магии. За жените, тъй като раждат деца, е много по-важно, отколкото за мъжете, да бъдат предпазени от уроки.

През Второто българско царство мъжете били по-небрежни към облеклото, носели дрехи от овчи кожи и вълна, но половинките им, както и неомъжените били внимателни към външния си вид. Дамското облекло сред народните маси било красиво, макар и семпло. Най-хубави били дрехите за празник. Тази одежда включва дълга ленена риза, която покривала и глезените. Нормите на приличието и християнската религия изисквали дрехата да е направена така, че да не показва заобленостите на тялото под нея. Около шията женската дреха била набрана и украсена с шевица от разноцветни конци. Самото облекло също било пъстро, като, разбира се, включвало гиздила като обеци, гердани, гривни и пръстени, но от по-евтини материали, докато знатните - богати, придворни и сановници, носели златни накити.

Средновековните знатни българи са се обличали не по-малко пищно от византийските и западните аристократи, а дрехите на обикновените хора не са се изчерпвали с една конопена риза. Нещо повече - облеклото на всички обществени слоеве се отличава с изключително разнообразие както на моделите, така и на украсата.

След Освобождението и модата сред жените се променя, както и целият бит. До преди това търговията, както и битът били обърнати на Изток поради принадлежността на българските земи към обширната някога Османска империя, която включвала дори земите на Северна Африка. От Изток идвало и културното влияние. Особено след Съединението взорът вече бил обърнат към Западна Европа, откъдето с търговията навлезли и тамошните стоки и мода. В България дамите вече се обличали по френска мода, като шапките особено допадали на новоосвободените дами, които вече се превръщали в кокони.

Свалката на мегдана е с кърпа и паричка

Истории ала Ромео и Жулиета има както по цял свят, така и у нас, но обикновено сред народа такива неща не стават, твърдят етнографи. През вековете един обичай на "свалка" е бил запазен чак до преди малко повече от сто години.

По време на празници, каквито в ритуалния ни календар винаги е имало много, неомъжените са били делени на лазарки и боенички. Първите са малките моми, които още не са женени, те и лазаруват. Вторите вече са по-големи и си търсят жених. На хорото на мегдана те излизали с три кърпи, като две държали, а една била в колана. Когато момата харесва някой момък, тя хвърля тази кърпа, която държи пред него. Ако той също има чувства, й я връща с увита в нея паричка. Така са ставали "свалките" навремето.