Шампионът по мотокрос с 22 титли и рекордьор в "Гинес" Милчо Младенов: Живея на консерви с 200 лв на месец

"Живея от консерви и с 200 лева на месец. Трудно свързвам двата края, от 400 лева, които взимам, 200 давам да изплащам кредит, който един депутат в нашия район ме накара да изтегля, а после се покри и аз го изплащам. Всички ме забравиха, ето, умират колеги, а никой дори от федерацията не се обажда да каже две думи, бива ли така да си отиваме шампионите?. Това сподели пред вестника състезателят номер 1 по мотокроси с кош и рекордьор за "Гинес" Милчо Младенов.

78-годишният спортист днес живее в село Горни Лом, където е роден. Цялото му тяло е изпочупено от падания и контузии, но духът му е силен.

"Трудно ми е. Знам, че не съм единствен. Но искам да си отида като шампион, колкото време ми е останало - ей така, да ме кремират и да ми разпръснат праха над всички писти в България. Навсякъде по тях съм бил на 1-во място, а в момента и държавата, и федерацията ме забравиха", казва през сълзи Младенов.

От 1975 г. Милчо се състезава на писта. Става 12-кратен републикански шампион при 500-кубиковите мотоциклети с кош.

Без преувеличение може да се каже, че той е и автор на идеята за създаване на първия в България мотор с кош тип болид. Мотивът бил с този тип конструкция, за да се избегне максимално рискът от контузии за състезателите. След шестмесечна работа през 1980 г. прототипът бил готов и дори получава златен медал на Пловдивския панаир за изцяло конструиран и произведен в системата на ОСО мотоциклет. Двигателят му CZ обаче създава постоянни главоболия на Милчо и компания за разлика от рамата, при която всичко било наред: ентусиастите я прекопирали едно към едно от специализирано издание, което описвало машината на популярния тогава Ралф Биланд, с когото Младенов по-късно се запознава лично и стават приятели.

От 1996 г. Милчо печели 89 състезания у нас, без нито една загуба.

След политическите промени в България за съжаление и в моторните спортове започват да надделяват финансовите проблеми, появяват се несериозните спонсори, но най-вече липсва реална възможност за подкрепа от страна на спортните федерации и общинските структури. Родните ни неуредици принуждават Милчо Младенов да търси изява извън пределите на страната. От 1991 г. той взема германски лиценз и се включва в местното първенство. През първия сезон Милчо и неговият балансьор Петър Илиев стигат до 17 позиция, а през 1993 дори до 7-а в крайното класиране и шампиони при тимовете заедно колегата им Клаус Цимерман.

"Клаус искаше да отида да живея в Германия, даваше ми част от замък, но аз не, искам си в България, тук е моята родина. Той идва и след промените у нас, тук, на село и пак ме канеше, но ми е късно вече да емигрирам", казва без съжаление Младенов.

И идва паметната 1999 г. "През тази година ми се роди внучката, през нея почина и съпругата ми, д-р Чирков не успя да я спаси, тогава станах за пореден път шампион на България, за трети път европейски с първо място и... най-важното - влязох в Книгата на рекордите "Гинес". Направих 22 поредни шампионски титли само с първи места на всичките състезания. Моя рекорд няма кой да го бие, както и на Стефка Костадинова рекорда, с която се шегуваме на тази тема", с усмивка споделя Милчо Младенов. За това, че името на България е записано в международните рекорди, нашият шампион не е взел нито стотинка.

"Много съм разочарован от Богдан Николов, с когото сме си мирисали мръсните чорапи по чужбина и къде ли не, че тотално ме загърби. В цял свят бях номер 1, с най-дълъг стаж в света и нищо не съм получил за рекорда. Една грамота да бяха дали от министерството поне", тъжен е шампионът.

Младенов на няколко пъти е спонсорирал със собствени средства състезания, на които отборът му е бил на първо място. "Изтеглих и заем 10 000 лева, излъга ме бивш депутат за изборите да направим състезание. Направихме отборно първенство в Монтана. Застраховки платих с този кредит, лицензи, какво ли не, накрая се бяхме разбрали с депутата той да ми даде тези пари, защото аз за изборите направих това състезание, а той се покри. И оттогава плащам 200 лв за кредита и с 200 живея. А ако нещо се случи с мен, дъщеря ми Милена ли да го изплаща? Бива ли така да не си държиш на думата, какви са тия хора", ядосано споделя Младенов.

"И гробар съм бил тук, и чистач след големия взрив на завода тук в Горни Лом ни даваха по 20 лева на ден само и само да оцелявам някак. Сега ми изпадаха зъбите от химията, но съм горд човек, не искам да прося, просто ми е мъчно, че ме забравят. Трима заслужили майстори на спорта останахме, пък вдигнете един телефон, починаха колеги, поне да се изпратим на оня свят като хората. Ето останахме аз и Величко Манолов", сподели Младенов. Въпреки всички неволи той е благодарен на Господ, че още го държи на този свят да се радва на внуци и дъщеря.

"Много обичам химна на България. Толкова съм дал да го слушам на стълбичката и сега с него искам и да ме изпратят", казва единственият ни рекордьор в мотокроса в "Гинес" Милчо Младенов.

Ако някой иска да помогне на шампиона, може да го направи чрез сметка в лева:

Банка ДСК

IBAN: BG91STSA93000021292377

Милчо Георгиев Младенов