Затворникът Пламен Трифонов: Возих 18 трупа на бежанци!

Каналите са още от соца, държавата ги контролираше 

"С пистолет в главата ме принудиха да натоваря в Румъния цяла група бежанци. Когато спрях на унгарската граница и отворих каросерията, изпаднаха 18 трупа."

С тази история ни посреща в Пловдивския затвор един от най-известните му и в същото време забравени от обществото обитатели през годините - Пламен Трифонов. През 1995-а 18 бежанци от Шри Ланка се задушават в камиона му, който получава прозвището ИФА-та убиец. По същия начин от задушаване загинаха отново 18 бежанци край софийското село Локорско преди дни.

Трифонов отлично знае каналите. И кой стои зад тях.

"Винаги ги е имало каналите за трафик на бежанци. Преди си ги контролираше държавата, само се сменяха господарите във властта, но маршрутите си оставаха. Има ли търсене, има и предлагане. Това си е световна тенденция", лаконичен е пандизчията.

Затова и Трифонов не се учудва, че терористите завладяват Европа чрез подобни канали. А бомбените атентати следват един след друг във Франция и Белгия.

Както при Пламен при подобен трафик на бежанци 71 сирийци умряха в Австрия, натъпкани като сардели в каросерията на камион ковчег. В началото на септември 2015 г. четирима българи бяха задържани за бруталното масово убийство по непредпазливост. Срещу Методи Георгиев, Цветан Цветанов, Касим Салех спецпрокуратурата повдигна обвинение в ръководене и участие в организирана престъпна група.

"Това са хора, които се занимават, без да са наясно, че хората вътре ще починат. Аз съм минал специално обучение как се реди товар. България е пионер в трафика на бежанци, на стратегическо място сме. България имаше най-голям международен транспорт - 5500 ТИР-а, дори държави в Западна Европа нямаха такива. Превозваха се не само мигранти, а и много други неща. Но нали знаеш приказката - "Ако ти кажа, трябва да те убия", споделя пандизчията пред вестника през 2016-а.

Трифонов е осъден да търка наровете осем години. Прибират го от САЩ, където шофьорът избягва. Залюбва се с българка, живееща там, и остава да живее при нея.

"В началото се чувствах убиец, но след 7 посещения при психотерапевти се освободих. Не може непрекъснато да се самосъжалявам. Днес не се чувствам убиец. Моето деяние е неосъзната непредпазливост, съдът така го е квалифицирал. Не мога да върна тези 18 човека. Това вече е даденост. Човек, ако не успее да го преглътне и преживее, свършва зле. Смятам, че аз успях", категоричен е затворникът.