Ученически бележник на 120 години пазят в Дряново
Килийно училище възкръсва до храм "Света Троица"
Възрожденският дух е жив в класната стая
Класна стая, такава, в каквато са учили на четмо, писмо и родолюбие българските възрожденци и първите поколения след Освобождението, съществува и днес в Дряново!
Старото килийно училище е възкръснало на мястото, където е съществувало преди повече от век, срещу местната църква "Света Троица". Отец Ивелин, който служи в храма, се заема с родолюбивото дело.
"Започнахме да събираме всичко, свързано с образованието от този период от историята на България, като част от експонатите са купувани от антикварни магазини - разказва отец Ивелин, който служи в дряновския храм. - Постепенно експозицията ни започна да се обогатява, получихме някои изключително ценни предмети. Имаме ученически бележник на повече от 120 години. В класната стая има учебници, тетрадки, пособия, които връщат времето назад. Не искаме това място да бъде замрял музей, в който всичко е под похлупак. Посетителите могат да седнат на чиновете, да се снимат, да усетят атмосферата и да отнесат със себе си частица от възрожденския плам на Дряново."
Различни са били нравите в онези години, когато България поема по славен път, наредил ни сред водещите нации не само на Балканския полуостров, но и в Европа. Поощрения, но и сурови наказания са част от учебния процес. Учениците, които проявяват нехайство и лоша дисциплина, коленичат върху орехови шлюпки, "за да им дойде акълът". Има табели, с които децата трябва да се разхождат по улиците на града. На тях може да пише както "отличник", така и "нехайник". Кой каквото си постеле...
Любопитното е, че в района на Дряново е учителствал и Лечителят на Левски Неофит Калчев. Йеромонахът освен баща на българската народна медицина е и дългогодишен преподавател в близките села Царева ливада и Чакалите. Ето какво пише за него в старите архиви краеведът Мойсей Мойсеев. Четирите класа на училище "Петър Берон" в с. Чакалите били съставени само от момчета. Те били обучавани в единствена класна стая с наредени четири чина. Там даскал Неофит Калчев, облечен в неизменното си черно шаячено расо и калимавка, ушити собственоръчно, предавал поредния урок или препитвал по стария. Учениците му пишели с подострени клечки буквите и цифрите, първо върху повърхността на сух пясък (поръсван от време на време с вода). Пясъкът бил насипан в плитки сандъчета, поставени край стената. После пишели върху дъска, намазана с восък. След това с креда - по черна графитна плоча, и накрая с молив в тетрадките. Под надзора на най-големите и прилежни в учението момчета всички деца се занимавали самостоятелно. През това време учителят им шиел дрехи от шаяк в ъгъла, седнал върху възглавница, пълна със слама.
"Муха да бръмне в стаята, чуваше се!" - разказва баба Елена Гоева от с. Царева ливада, предавайки бащините си спомени за учението му в с. Чакалите. В ъгъла на класната стая, зад гърба на Неофит Калчев, стояла изправена дълга-предълга лескова пръчка. Излъскана от ръката на учителя в дебелия край и пообелена на върха от "участие" в учебно-възпитателния процес по гърбовете на по-непослушните.
Димитър Цочев по прякор Българията от бившите колиби Кумановци, като ученик много често бил "поучаван" от Неофит Калчев с тая лескова пръчка заради белите си. Често стоял наказан по цял час на колене, под които имало орехови черупки или царевични зърна с ръце, вдигнати нагоре. Завършили основното си образование, повечето от учениците на дядо Даскал ставали отлични земеделци и занаятчии. А най-будните от тях - учители. Всички били високо ценени като знаещи и можещи хора. Полезни за другите и за себе си. И най-добрият атестат за житейската им зрялост бил фактът, че са възпитаници на даскал Неофит Калчев Златоуст.
