Николай от бедстващото село: Къде отидоха милионите за Каравелово?

Разрухата още цари тук, цепя дърва с пейсмейкър на сърцето, няма мераклии 

"Държавата не абдикира, нея просто я няма! Само суперлативи се чуват, а лично аз не разбрах къде отидоха милионите за бедстващите карловски села? Нищо не се вижда."

Това сподели пред "България Днес" Николай от бедстващото село Каравелово. Къщата на мъжа е в непосредствена близост до Татлъ дере, което излезе от коритото си и заля близките къщи, причинявайки невиждани щети на местните хора. Домът на мъжа е сред най-пострадалите, а десетки доброволци помагаха в разчистването на двора от тинята и калта.

"Изкопаха коритото на реката няколко пъти. Но още се затлачва и има нужда от ново почистване. Няма ги машините в Каравелово. Голяма разруха цари все още. Каквото беше, това си остана. В началото се говореше, че държавата ще подпомогне строежа на огради на хората. Все още няма и помен от това. Тези, които искат да си оправят къщата, се превърнаха в последна грижа", коментира още мъжът, докато си дава кратка почивка от цепенето на дърва.

Въпреки няколко операции на сърцето и проблеми с болни крака Николай не спира да помага безрезервно. От усилената работа и напрежението здравето му отново се е влошило и затова се налага да сяда през няколко минути.

"Никой не идва да ме пита как съм и що съм. Сърцето не ми е добре и влизам в болница утре (днес - б.а.). Имам пейсмейкър. Не трябва да сека дърва, но няма кой, няма мераклии в селото. И затова лека-полека го правя аз. Изморен съм, ръцете ме болят. Полека дефектират и другите органи", казва Николай.

Вчера стана ясно, че на нова социална помощ могат да разчитат пострадалите от наводнението жители на Богдан, Каравелово и Слатина. Пострадалите домакинства могат да бъдат подпомогнати с 2500 лева, с които ще се осребряват разходи от фактури за закупуването на строителни материали и домашно оборудване, каза кметът на Карлово Емил Кабаиванов. Помощта той договорил с министъра на труда и социалната политика Лазар Лазаров.

"Кабаиванов минава по селата и ръчка местните управници да работят, прави каквото може. Да се затопли и се надявам доброволци отново да дойдат и да помогнат", споделя Николай и се прибира вкъщи, подсетен от сърцето си да спре с работата.