Таен дневник за НЛО на Хитлер в България

В номерирана тетрадка инж. Колев разказва за срещата си с фюрера и летяща чиния, която е видял

Между извънземните и земетресенията на Балканите има връзка, казва Тотьо Тотевски, който разкрива историята за базата на диктатора в Стара планина

Нацисткият диктатор Адолф Хитлер е имал достъп до извънземна технология за летене. По време на Втората световна война под германски контрол е съществувала тайна база в Стара планина, в която се правени експерименти с НЛО. Сензационните твърдения са описани в дневник на български инженер, работел за нацистите. Преди няколко години личният документ е бил обявен за продан (виж в интервюто). Информацията, че за изключително подробните записки е търсен купувач, съобщава за първи път пред "България Днес" Тотьо Тотевски, бивш директор на историческия музей в Троян.

Зачестяващите съобщения за все повече появи на НЛО по света приковават вниманието на много хора. Вече не звучи невероятно да се търсят връзки между важни събития, засягащи бъдещето на човечеството и проявите на извънземен разум. Информация за тайния дневник, описващ технология на НЛО, използвана от нацистите в България, се появява за първи път на бюрото на Тотьо Тотевски през 1995 г. Цялата последвала история е достойна за роман.

"Дневникът донесе в музея около 70-годишен, добре изглеждащ човек, който настоял пред служителите да се срещне с мен", разказва Тотю Тотевски. В разговора мистериозният посетител показва добри познания за изкуство, традиции, праистория. Представя се като Господин Колев. Стига се до темата за НЛО и Колев казва: "Ще дойда идната седмица и ще ви покажа част от дневник, който ще промени мисленето ви". Мъжът спазва обещанието си. Носи дневника и го дава на Тотевски.

"Четете - казва му Колев. - Ако желаете, може да си водите бележки. Но без снимки и копия." Тотевски получава от ръцете му стара ученическа тетрадка и скоро остава без дъх от изненада. Авторът на записките се представя така: "Името ми е Христофор Колев. Роден съм на 24 юни 1915 г. в Пловдив. Баща ми беше офицер. Голямата ми мечта беше да уча авиоинженерство и понеже имах възможност, се дипломирах в Германия. Завърших с отличие и ми предложиха да се включа в групата на проф. Летцер, която работеше за производителите на самолетите Me 262, Ju 52, FW 200."

Всички страници в тетрадката дневник са номерирани с молив, но първите липсват. Запазените започват с №42. По-голямата част от дневника се заема от формули, чертежи и обяснения на български и немски.

"Явно бележките бяха за специалисти, аз нищо не разбрах", казва Тотевски. На лист №67 само на български е записано: "На 21 февруари 1944 г. по телефона спешно ме извика проф. Летцер. Когато излязох на улицата, видях, че ме чака кола, в която учтиво ме поканиха да вляза. Пътувахме около 2 часа и стигнахме до летище, за което аз, макар че знаех всичко за пистите край Берлин, дори не подозирах."

По-нататък инж. Колев описва посещение в подземен завод и продлъжава разказа си така: "След многото проверки накрая влязохме в голямо хале със слабо осветени стени и таван. Край дълга маса стояха наведени няколко военни. С нашето влизане те се изправиха и сред тях се открои профилът на Хитлер. След общоприетия поздрав ние се наредихме около масата, като седнахме след фюрера. Хитлер кимна на ген. Хохмайстер, директор на завода, с когото се познавахме от предишна съвместна работа, и той нареди да се запали осветлението. Бяхме в огромен хангар. Аз останах потресен. В средата на подземието видях това, за което бях подочувал, но в което никой не вярваше.

Това бе тя - тайнствената чиния, стъпила на 4 крака, с малък полусферичен непрозрачен купол. По ръба мигаха жълти и червени светлини. Генералът натисна голям червен бутон до дясната си ръка и бягането на светлините се засили, докато се образува непрекъснат и ослепително ярък светещ кръг.

Куполът над хангара бавно се разтвори и миг след това апаратът чиния излетя вертикално с неописуема скорост. На около 3000 м увисна във въздуха, после рязко полетя настрани, отново увисна неподвижно и след броени мигове пак застана мълчаливо на 4-те си уродливо тънки крака, премигвайки като на игра със светлините си."

Запознаването със свръхсекретната технология не е било случайно. Оказва се, че има нареждане за включването на проф. Летцер и колегите му в проект по създаването на бази на специално избрани места. Едно от тях било на Балканите. Става дума за връх Юмрукчал в България, преименуван през 1950 г. на връх Ботев. След няколко месеца подготовка групата, снабдена с най-модерна апаратура за навигация, кацнала с 4 транспортни самолета на летище Божурище.

"На 23 август 1944 г. бяхме на най-високия старопланински връх - пише инж. Колев. Подготвихме базата на 1200 м западно от триангулачната точка. Северно от билото на около 250 м топографите бяха маркирали недълбока пещера, в която разположихме хранителния блок и резервите. В случай на непредвидена опасност щяхме да взривим скалата над нея, добре заредена с експлозиви от сапьорите, за да погребем всичко - храна, оръжие, техника."

От по-нататъшните записки на Колев става ясно, че в базата каца летателен апарат, вероятно по извънземна технология, наречен "Тибет", било осъществено на 26 август 1944 г. в 2,15 ч.

Базата е атакувана от съветски изтребители в началото на септември и от групата на проф. Летцер оцелява само Христофор Колев. По резервна радиостанция, скрита в пещерата, е извикана помощ от Пловдив и докладвано в Берлин. След 2 дни базата е ликвидирана, а пещерата взривена. "И защо Хитлер не използва това свръхмощно оръжие във войната, остава тайна. Поне за мен", пише накрая инженерът. След като прочита дневника през 1995 г., Тотьо Тотевски го връща на неговия мистериозен притежател и десет години не споменава на никого нито дума. Едва след това прави разкрития за находката, но и до днес въпросите са повече от отговорите.

Тотьо Тотевски:

 Не се казва цялата истина за извънземните

 Обясненията на властите звучат странно

Бившият директор на музея в Троян Тотьо Тотевски дълго време не получава никакви нови сведения за мистериозния дневник на инженер Христофор Колев. Докато не получава обаждане по телефона преди няколко години. Ето какво разказва за първи път пред "България Днес" Тотьо Тотевски.

Кристиан ИВАНОВ

- Господин Тотевски, какво се е случило с тайния дневник на инж. Христофор Колев за базата на Хитлер с мистериозно НЛО край връх Ботев?

- Преди няколко години по телефона ме потърси непознат човек. От музея в Троян му дали моя номер. Поканих го да дойде в къщи и да си поговорим. И си поговорихме... Каза ми: "Искам да ти покажа нещо. Показа ми найлоново пликче и извади от него дневника на инженер Христофор Колев. Познах го, беше оригиналът. Попитах, защо го носи. "Искаш ли да ти го продам", попита ме човекът.

- Вие какво му отговорихте?

- Отговорих му, че зависи от цената. Но той ми поиска сума, която нямаше как да му платя. Разделихме се и оттогава не знам каква е съдбата на дневника. Може и вече да е продаден.

- Какво мислите за някои от последните съобщения за появи на НЛО, някои от тях във въздушното пространство на САЩ и Канада?

- Обясненията на властите в САЩ звучат доста странно... Излиза, че имало просто някакъв балон, който обикалял дълго време и после американците изпратили изтребител, който да го свали. Смятам, че балон може да се свали с камък или с прашка, а не с изтребител. Да бяха пратили изтребителите на украинците вместо срещу балоните. Не се казва цялата истина. Как може този балон да се вее няколко дин над Канада, над САЩ... И след това изведнъж да решат, че обикаля и събира информация. За кого я събира тази информация?

- Вашето мнение за съществуването на НЛО?

- Още в древната иконопис се виждат летящи обекти с нетрадиционна форма. Явно съществуват. Говорихме за това, че Германия още по време на Втората световна война са разполагали с извънземна технология. Важните въпроси са: Защо НЛО ни обикалят? Да ни колонизират? Да използват наши ресурси? Или да ни налеят акъл.

- Вашата хипотеза за целта на извънземните?

- Имам усещането, че започваме да получаваме "подаръци" от тях под формата на земетресения. Трусовете бяха в рамките на кратко време и с голям интензитет. Може би скоро ще получим още отговори на важни въпроси.