Боб и царевица са първите"бюлетини" у нас

Интегралната е вече пълнолетна 

Комунизмът маха цветовете, демокрацията ги връща 

Първите парламентарни избори в свободна България след турското робство са проведени с боб и царевица.

На 30 септември и 7 октомври 1879 г. депутатите за Учредителното събрание са селектирани със зърна от двете земеделски култури. Причината е, че по онова време грамотните са малцина. Дори чиновниците трудно четат и пишат. В канцеларията на Тулчанския губернатор например е назначен бояджия. При един пожар, понеже не умее да пише, вместо доклад той хваща четката и рисува бедствието. Жените не могат да гласуват. Тогава това е световна тенденция, тъй като идеята за политическите права на нежния пол все още не съществува.

Строителите на младото княжество се обръщат към Древна Гърция, люлката на демокрацията. Там изборите се провеждали с бобени зърна. Кандидатите за висок пост обръщали шлемовете си и населението пускало вътре гласа си. После изсипвали събраното и броели резултата. Печелел онзи с най-много боб в шлема. Това е първият таен вот в електоралната история на човечеството.

Нашите предтечи на ЦИК доразвиват системата. Те добавят царевицата с отрицателен знак, за да е пределно ясно кой отива в събранието и кой остава зад борда. С по един чувал фасул са избрани 92 депутати. Освен тях има още три вида представители: 12 по звание, 106 членове на висши инстанции и 19 назначени от императорския комисар княз Александър Дондуков-Корсаков.

Бащите на демокрацията у нас са можели да заимстват и други методи от древни гърци. В Елада се е гласувало не само с боб, но и с вдигане на ръка или викане. На много съвременни политици би им било приятно да видят опонента си прогонен от парламента чрез народния глас. През V в. пр. Хр. в Атина това е било възможно. Гражданите се събирали на агората - обществен център за търговия и политика - и гласували дали даден представител не е станал твърде влиятелен. Онзи, който е получавал най-много гласове, бивал пропъждан от Атина за 10 години. Имената на кандидатите, които трябвало да бъдат прогонени, били издълбавани върху малки глинени плочки, след което преброявани. Трябвали поне 6000 гласа, за да бъде прогонен някой.

В древна Спарта гласуването чрез викане било реална практика. Силата на крещенето била следена от специалисти, които определяли нивото на звука, когато даден кандидат излизал пред събралото се множество.

Древногръцкият термин за гласуване идва от думата за "камъче" и според ранни източници атиняните първоначално са избирали, като поставяли бели и черни камъчета "за" и "против". До V век пр. Хр. атиняните гласували, като вдигали ръка или с малки бронзови сечени монети.

След боба и царевицата у нас се появяват белите листове, на които избирателят e изписвал името на кандидат-депутата. Това задължително се правело на български език, а бюлетините с арабски или гръцки букви били обявявани за невалидни. След преброяването листовете били изгаряни, което е правило почти невъзможна проверката на резултатите или законовото им оспорване.

1911 година е революционна за българската избирателна система. За пръв път е въведен пропорционалният вот, появяват се партийни листи и за улеснение на избирателите вече има цветни бюлетини, като всяка отговаря за конкретна партия. Политиците имали ангажимент за отпечатването на бюлетините и разполагането им в изборните секции. Това е причината различните бюлетини да са с различна големина.

Идването на комунизма у нас слага край на цветните бюлетини, а и на самия избор, тъй като многопартийната система е премахната. Така българите пускат в урната бял лист хартия.

Изборите за Велико народно събрание през 1990 година връщат цветните бюлетини, които продължават да се използват включително до парламентарните избори през 2001 годна. В началото се води битка кой кой цвят да вземе, а в един момент те и свършват. Затова се налага на някои бюлетини вместо по един цвят, да има по няколко различни ивици.

В един момент печатането на цветна хартия се оказва прекалено скъпо за държавата. Затова е взето решение да се използва интегрална бюлетина, в която на едно място са написани всички партии. 2005-а е годината, в която се ражда бюлетината, която използваме до ден днешен, така че можем да кажем, че е вече пълнолетна. Впоследствие към нея започват да бъдат вписвани и преференциите.

В днешно време на електронно гласуване все още има страна, в която се гласува с метални топчета, пускани във варел, чието дъно е покрито с пясък. Това е африканската държава Гамбия.

Този непознат на широката общественост метод позволява на много неграмотни да участват във вота. По време на избори във всички секции има по три варела с три различни цвята. В зелен варел избирателите пускат топче за сегашния президент на страната, а в жълт и син варел гамбийците дават вота си за кандидатите на съответните опозиционни партии.