Митьо Очите гласува с охрана

От 33 г. затворниците у нас не могат да дадат вота си, Европейският съд по правата на човека не е съгласен

С дискретна охрана гласува Митьо Очите. Това казаха пред "България Днес" хора, видели несебърския бос да отива до урните. Очите е под домашен арест, и както писахме в събота бе подал молба, че иска да гласува.

За разлика от Желязков в България на лишените от свобода им е отнето конституционното право на глас. Независимо за какво са зад решетките или за колко време са там или дали са в затвор или заторническо общежие с лек режим. Европейският съд по правата на човека не е съгласен. Магистратите в Страсбург смятат, че това е в разрез с Конвенцията по правата на човека. Само 1315 арестанти имаха правото да гласуват на 2 април (виж карето).

За последно осъдените затворници у нас гласуват на изборите за VII Велико Народно събрание през 1990 г. Приетата година по-късно Конституция въвежда обща забрана за гласуване за всички осъдени лица, които изтърпяват ефективно наказанието лишаване от свобода. Независимо от присъдата или тежестта на престъплението никой, който е осъден, няма право да гласува. Това, разбира се, важи докато лежи в затвора. В момента, в който присъдата му изтече, даденият експандизчия отново придобива конституционното си право на глас.

Към днешна дата България остава една от малкото държави в Съвета на Европа заедно с Естония, Унгария и Русия, в които продължава да действа обща забрана за гласуване спрямо осъдените затворници.

Обвиняемите и подсъдими лица, задържани под стража, запазват правото си на глас. Арестантите в по-слабо натоварените арести, където не са налице условията за разкриване на избирателна секция, на практика са лишени от правото си на глас. За тях не е предвидена възможност да гласуват с подвижна урна.

През 2016 г., по делото Кулински и Събев срещу България Европейският съд по правата на човека намира, че общото ограничаване на правото на лишените от свобода да гласуват на избори за народни представители и за членове на Европейския парламент, без оглед на техните индивидуални обстоятелства, поведение и тежестта на извършените престъпления, е в разрез с Конвенцията по правата на човека. Там пише, че "изборите трябва да бъдат проведени при условия, осигуряващи свободното изразяване на мнението на народа". Затворниците са част от народа и това съответно ограничава техните права.

В решението се посочва, че от държавите, подписали конвенцията, само седем автоматично лишават затворниците си от право да гласуват. Това са Армения, България, Естония, Грузия, Унгария, Русия и Великобритания. Останалите или изобщо не предвиждат такива ограничения или лишават от пасивно и активно избирателно право само някои затворници, например тези с присъди от над 3 години лишаване от свобода.

 1315 все пак пускат вот

Общо 1315 лица, които в момента са в затворите и арестите в страната, имаха право да гласуват на изборите в неделя. Това показа справка на "България Днес" в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". В затворите техният брой е 704, в арестите е 611. Правото на глас ще бъде упражнено в 25 изборни секции, образувани в местата за лишаване от свобода - 13 в затворите и 12 в арестите. Според Изборния кодекс избирателна секция се образува при наличието на не по-малко от десет избиратели.