Светлозар Раянов, който счупи паметника на съветската армия: С един къртач мога да съборя целия МОЧА

Възхищавам се на Георги Константинов, взривил скулптурата на Сталин

Кой е той

Светлозар Раянов е роден през 1961 г. в Пловдив. Завършил е университета в Дрезден. Работи като преводач от немски език. По професия е еколог. Бил е дългогодишен специалист в областта на околната среда и опазването на горите. Доктор е на естествените науки на Техническия университет в Дрезден. Сега е пенсионер. През февруари т.г. Раянов строши с чук плоча от паметника на съветската армия в Княжевската градина.

- Г-н Раянов, бяхте ли призован да давате обяснения в полицията за строшената с чук от вас каменна плоча от паметника на съветската армия в Княжевската градина?

- Получих призовка да се явя в 1-во РПУ, но оттам ми се обадиха да изчакам, щели да ми се обадят допълнително. Оттогава мина месец, никой не се обажда. Допускам, че са изчакали да минат изборите, да не се повдига вниманието около този случай, но и до ден днешен никой не се обадил.

- Вашата постъпка получи много широк отзвук, но пък и монументът си стои на мястото. Следите ли дали ще се изпълни обещанието да бъде преместен в Музея на социалистическото изкуство?

- Следя как се развиват нещата в Столична община. Оттам изпратиха искане до областния управител да го прехвърли от държавна в общинска собственост, но това не се случи. То беше ясно, че няма да се случи, защото областният управител е определено проруски настроен. Надявам се сега, като има ново правителство, а в неговата власт е да сменя областните управители, нещо да се промени. Но като гледам с каква скорост се движи съставянето на ново правителство, мисля, че ситуацията с този паметник отново ще се затлачи.

- Вие спонтанно ли решихте да строшите плочата, или бе плод на дълъг размисъл?

- На дълъг размисъл! Участвал съм през годините в няколко протеста за премахването на този паметник, но винаги с цивилизовани средства, с плакати... Не се случи обаче нищо и накрая, особено като започна войната в Украйна, нетърпимостта ми преля всякакви граници и реших да го поударя с чука. Ако имах време да го поочукам повече, мога и да го съборя целия. Изобщо не се самохваля. Но ми беше ясно, че там има много охрана и камери, не исках да ме хващат, исках просто да отстраня плочата.

- Имате ли представа по какъв начин установиха вашата самоличност - чрез система за лицево разпознаване?

- Не, направих го в 9,30 сутринта, беше съвсем светло, всичко се виждаше. Но искам да подчертая, че има начин да се разбие целият паметник. И то не с взрив. Самият паметник е една конструкция, която, ако знаете, вътре е куха. Достатъчно е със строителен къртач да се разбие една от носещите колони и той ще падне.

- Стари софиянци разказват, че на мястото на паметника на съветската армия навремето е имало паметник на Сталин?

- Не точно на същото място, а наблизо. Малко встрани, до езерото "Ариана". Ако сте чували историята на паметника на Сталин, той е взривен от Георги Константинов.

- Този човек наистина ли е взривил паметника, или са му инкриминирали, че е планирал да го взриви?

- Георги Константинов успява да взриви паметника на Сталин. Той е действал с още един свой сподвижник. Тогава не са успели веднага да го хванат, но по онова време, то и сега е така, е имало доста доносници. Хващат го около месец след това. Знам, че Константинов е жив, на 90 години е, с будна памет...

- Какво искате да му кажете при една евентуална среща?

- Бих му изразил своето възхищение. Аз знам, че той е анархист, но какво от това? Това са негови убеждения. Ако човек на 19 години е анархист, в това няма нищо странно, младите хора обикновено са буйни глави. Той напълно е съзнавал деянието си и 10 години е лежал в затвора.

- Твърди се, че първоначално Константинов е бил осъден на смърт, но точно тогава Сталин умира и заменят тази присъда със затвор.

- Да, няколко дни след взривяването на паметника Сталин умира и комунистите, които идват след това на власт, искат да прехвърлят цялата вина за зверствата върху него. Но това е техен любим похват и промяната за тях е добре прикрито старо.

- Във вашето семейство имало ли е репресирани от комунистическата власт?

- Не, моето семейство е, така да го наречем, аполитично. От едната страна са били работници, от другата - селяни. Никой не е бил комунист, нито малтретиран от комунистите. С изключение на дядо ми, който ги мразеше, защото са му взели любимия кон, когато правили ТКЗС-то. Но и двете семейства са били експлоатирани, защото дядо ми и баба ми работеха в ТКЗС-то за два-три лева надница. Аз също съм събирал като дете купи сено за четиридесет стотинки на ден, а на мъжете даваха лев и двадесет. Тези хора, особено в началото на социализма, са били масово мачкани не само защото са им взели земята и добитъка, но са давали и наряд. Всяко семейство е било задължено да дава толкова и толкова вълна, толкова и толкова пшеница като държавен наряд чак до 60-те години като крепостни. Да не говорим за това, че бяха закрепостени с жителството и беше много трудно човек от село да отиде да живее в града.

- Как децата ви приеха вашата постъпка?

- Моите деца не знаят нищо. И двамата живеят в Германия. Аз не им разказвам какво правя, а в Германия едва ли са прочели българска преса, те не я четат.

- На кого според вас трябва да се издигне паметник на това място, когато и ако се премести оттам МОЧА, както го наричат?

- Аз лично не искам там да има никакви паметници. Те, разбира се, не са нещо лошо, но трябва да са безспорни, тоест всеки българин да изразява своето отношение към тях. Специално тези, съветските, са ябълките на раздора, трябва да бъдат премахнати всичките. Чувал съм, че на това място, когато още е била Княжевската градина, е имало детска площадка. Защо сега там да не се направят атракциони с люлки, с виенско колело, с въртящи се кончета, с различни увеселителни съоръжения?

Сега се сещам за една моя идея, която не съм патентовал, но понеже съм роден в Пловдив и паметникът на Альоша винаги е потискал, така да се каже, свободното ми съзнание, на негово място да има статуя на Христос като в Рио де Жанейро.

- С какво си обяснявате мълчанието на кметовете на Пловдив, на Бургас, където също има паметник на Альоша, на изпълнителната и законодателната власт в съответните общини за съдбата на тези монументи?

- Аз очаквах, че след решението на Столичната община за преместването на паметника на съветската армия в Музея на социалистическото изкуство ще последва верижна реакция, но нищо не се получи. Тези местни управници се снишават, за да видят каква централна власт ще дойде. Това е моето обяснение. Научих, че в Плевен паметникът на съветската армия отдавна е премахнат и на негово място е издигнат на героите от Дойран. Така че в ръцете на общините е да премахнат тези паметници, но явно няма нито политическа воля, нито визия за тях.