Защо приготвяме козунак за Великден?

Няма как да си представим Великден без боядисаните яйца и козунаците. Но откъде идва традицията да месим това сладко изкушение?

Козунакът представлява сладък обреден хлябл. Той символизира тялото на Иисус Христос. Възприет в християнството от юдеизма като символ на благоразположението и плодовитостта. Именно затова е неразривно свързан с Великден. В българската традиция се приема, че да се замеси козунак е свещено действие и ритуал.

Великденския козунак в България обаче не е стара и древна традиция. При нас започва да е част от празничната трапеза чак в началото на 19-ти век. Преди това българите сме приготвяли като обреден хляб за Великден - кулак, пармак, кравай.

Козунакът е по-скоро израз на светската, градска мода от миналия век. Историята му а започва в началото на 17 век във Франция, откъдето постепенно се пренася в цяла Европа. В родината си този сладкиш е известен като бриош.

Думата е влязла в българския език от румънското cozonac - баница с грозде. В Русия великденският обреден хляб се нарича кулич, а в Италия - панетоне.

За да приготвим вкусен и добре изглеждащ козунак трябва да знаем две основни неща: Първо, добрият козунак има голям обем и малко тегло, второ, добре изпеченият козунак има златисто-кафява коричка.  Друго характерно за него е, че трябва да стане “на конци“. Често към тестото се добавят различни видове ядки, стафиди, настъргана лимонова кора, дори локум, мармалад и др. По традиция козунакът трябва да се замеси рано в събота сутрин. Яденето му не може да започне по-рано от неделя след Възкресение, тъй като преди това са пости.