Врабчетата предпочитат Ямбол, делфините изчезват от Черно море

Най-интересните преброявания у нас 

Доброволци следят живота на дивите гъски като Нилс Холгерсон 

Доли ЛУКАНОВА

Учени и доброволци впрягат сили, за да установят видовото разнообразие у нас и да се опитат да опазят заобикалящата ни природа. "България Днес" селектира най-интересните преброявания у нас, с които обществото се надява да подобри начина на живот и да опази заобикалящия ни свят.

Една от най-големите заплахи, които стоят пред човечеството, е морът на пчелите. Само за няколко години от 17% смъртността им е скочила на 40%. Затова учени от цял свят се включиха в преброяването им и откриване на причината за изчезването им. България не прави изключение. От 1 април десетки доброволци броят работливите насекоми. Равносметката от преброяването до момента сочи, че ентусиастите са успели да разпознаят 21 вида диви пчели. Проучванията сочат, че в България освен най-разпространената западно медоносна пчела живеят и пчели от вида осмия, или наричани още зидари. Преброяването продължава до 30 септември, като учените очакват да открият поне 500 вида.

3556 са врабчетата, които преброиха доброволци от цялата страна в 7-ото издание на кампанията "Ние броим врабчетата". Оказва се, че най-много има в Ямбол, Плевен и Шумен. Домашните врабчета съставляват 70% от всички (2489), полските са 27% (или 961), а испанското врабче по традиция е с най-малка численост - 3% ( 106 бр.). За разлика от миналата година локациите, в които не са наблюдавани никакви врабчета - са 13%, докато през 2022 г. цифрата беше 9%. По този показател се получава информация какви местообитания отблъскват врабчетата и какви са заплахите, водещи до намаляването им.

В началото на тази година започна преброяването и на зимуващите у нас водолюбиви птици. Мониторингът се провежда в над 100 страни на всички континенти. В България това направиха доброволци, представители на Българското дружество за защита на птиците и екоминистерството, които обходиха над 220 водоема. Данните не се различават особено от миналата година. Регистрирани бяха 88 вида с обща численост от 206 239 индивида.

Подобно на Нилс Холгерсон от детския роман на шведската писателка Селма Лагерльоф, нашенците проследиха живота и на зимуващите диви гъски у нас. За съжаление за поредна година числеността им е много ниска. Екипите успяха да наблюдават и преброят едва 1887 големи белочели, 101 сиви и само 5 от световно застрашените червеногуши гъски.

Миналата година учените установиха още една негативна тенденция - че броят на делфините в Черно море силно намалява. През първата половина на миналия век, когато ловът им е бил все още разрешен, те са били около милион, докато сега въпреки защитата им вече са по-малко от 300 хиляди. Затова от организацията "Зелени Балкани" искат да поставят сателитен предавател на един делфин, което ще даде важна информация най-вече за миграцията им и за опасностите, пред които са изправени.

Броят животни от Космоса

Преброяването стига нови висини, като учени вече могат да броят животни от Космоса. Изследователи от Британското антарктическо изследване използват сателитни снимки с висока резолюция, които са заснети на височина от 620 км в атмосферата, въпреки това изображенията са достатъчно ясни, за да се уловят формите на различните видове животни. Учените използват снимки от сателита ДWorldView-3Ф, който е собственост на американската компания Диджитъл Глоуб. Спътникът може да разграничи неща на земната повърхност с диаметър 31 см. Само военните разузнавателни системи могат да създадат по-детайлно изображение.