Поверия за Гергьовден от нашите деди: Изкъпете се в лява вода!

Коприва по ходилата гони злите сили 

На 6 май празнуваме Гергьовден - един от най-обичаните български празници, който също така бележи началото на пролетта и пробуждането на природата. Името Георги е най-често срещаното мъжко име в България, изпреварващо дори Ивановците. Празникът предвещава пристигащото лято и е свързан с новата стопанска година - затова денят е изпълнен с много обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето. "България Днес" ви предлага да се върнем назад към хубавите традиции, завещани от нашите деди, и да предадем поверията за празника на поколенията.

Още преди Гергьовден старите хора вярват, че не трябва да се дава назаем, особено млечни продукти, за да не се изгуби млякото от животните. Ако имате проблем със ставането сутрин, вечерта преди 6 май поставете под възглавницата си цъфнал глог, за да сте ранобудни през цялата година.

Рано сутринта на самия празник, който от семейството стане първи, трябва да мине през лицето си с коприва и да бърза да удари спящите с парещото растение по ходилата. Вярва се, че по този начин те ще са пъргави през лятото и няма да ги настигат злини. След това жените през целия ден носят китка от копривата над челата си, за да се предпазят от главоболие.

Едно от най-интересните неща, които се правят на празника, е болните хора да се къпят в лява вода - там, където водата завива наляво. Вярва се, че това ще им донесе изцеление от всякакви болести. С роса, хваната на празничния ден на брадвата, се лекуват екземи, ранички, струпеи. С росата се замесват и обредните хлябове. За да оздравеят болните, може и да се проврат три пъти под клоните на вековно дърво и всички болежки ще си отидат. Вярва се, че болките в кръста изчезват мигновено, ако около него се увият клонки от върба или дрян и три стръка от ръж или ечемик. На Гергьовден на особена почит са вълшебствата на водата. Вярва се, че ако човек се изкъпе в река, без значение каква е тя, ще се предпази от треска.

През целия ден хората се кичат със свежи цветя, които се смята, че предават магическата сила на природата, отключена през този ден.

Кокалчето от предния десен крак на агнето за Гергьовден се пази, тъй като се вярва, че служи за лек и против уроки. Ако има дете с болно гърло, кокалчето се загрява и с него се маже болното място. Ако в съда с кръвта от жертвеното животно се постави коприва, се вярва, че по-късно с нея могат да се лекуват обриви и други кожни болести.

Светецът е защитник на овчарите

Християнския светец Георги е защитник на овчарите и стадата, като от III век той е и спасител на войската. На този ден за първи път се изкарва добитъкът на паша, овцете се доят, яде се агнешко месо и се пие овче мляко. Рано сутрин момци и моми берат билки и цветя, правят венци от тях и ги окичват на прозорци и врати.

Заровени съкровища се показват

Обичаите и ритуалите продължават и вечерта. Сред иманярите е много популярна легенда, според която вечер на празника иманетата започват да играят. Там където има заровено съкровище, започва да блести син пламък. За да стои злото далече от къщата, след края на веселбата навън се оставя бяло котле с вода и нож отгоре, завързан с червен конец. Важно е съдът да бъде огряван от лунна светлина.