Гривни с глави на влечуги са загадката на Якимовското съкровище
Какво търсят родопски змии в Северозапада?
Някога в днешно Монтанско са обитавали трако-келти, пише Страбон
Георги ИВАНОВ
Кристиан ИВАНОВ
Наши пратеници в Монтана
Какво свързва Родопите със земите на днешно Монтанско и защо символи на траките от южната планина са преминали Балкана и са стигнали от северната му страна? Въпросът изниква от Якимовското сребърно съкровище, една от най-ценните находки в родния Северозапад.
Безценните предмети са открити през 1972 г. в землището на село Якимово, и както повечето подобни паметници е намерено случайно. То е и най-голямата гордост на музея в Монтана, въпреки че там е изложено копие, а оригиналът се пази в Националния археологически музей в София. Съкровището се състои от четири сребърни купи с форма на пресечен конус, сребърен съд с две дръжки, наричан в древността кантарос, две кръгли апликации, две масивни сребърни гривни, чиито краища са оформени като змийски глави, бронзов съд със сребърна лента, фрагменти от други бронзови съдове. Вероятно това не е цялото съкровище, тъй като има сведения, че част от предметите са откраднати веднага след разкриването им.
На външната страна на най-голямата купа се вижда висок релеф на конник с къса наметка и дълъг меч. Фигурата е сред редките изображения на Тракийския конник върху вещ. На едната от апликациите е изобразен мъж с брада, за когото изследователите предполагат, че е самият собственик на съкровището, представен като героя конник.
Съкровището е датирано от II-I в. пр. Хр. и е свързано най-вероятно с изкуството на скордиските, смесено трако-келтско население в днешна Северозападна България и Източна Сърбия. В античната историография Страбон говори за скордиски, живеещи на изток от р. Морава, т.е. в земите, които до пристигането на келтите били трибалска територия. Вероятно и след 278 г. пр.н.е. келтите продължили да атакуват трибалите до завладяването на част от техните земи и сломяването на военната им и политическа мощ.
Именно сребърните гривни, украсени със змийски глави, са загадката, която остава неразгадана за момента, или по-точно как се е озовала върху накити в този район. Змията и нейният образ са били свещени в района на Родопите, не и близо до река Дунав, казват в РИМ - Монтана, но не се наемат да дадат обяснение за сребърните влечуги край Якимово. Влияние на култове, донесени от юг, не е особено добро такова, тъй като не са откривани други такива символи. Другото е, ритуалните предмети да са били донесени, но в същото време се смята, че едно от изображенията е на собственика им, който вероятно е бил и местен владетел, а може би и на майстора ювелир.
Образът на друга апликация несъмнено е на Великата богиня - майка на боговете. Тя държи в ръцете си кантарос, вероятно предназначен за обредни възлияния. Този образ е общ за всички 77 тракийски племена, колкото се смята, че са били, и е често срещан. Тя е символ и олицетворение на земята и на женското начало, което според тогавашните разбирания създава Вселената. Като правило нейните образи са анонимни, но много често тя се представя като богините Бендида, Кибела, Котито, Брауро, Зеринтия, които също се свързват с култа към женското начало. В Тракия Великата богиня-майка е покровителка на животните и лова, на плодовитостта и плодородието, пазителка на култа към слънцето, на свещения огън, на жените-майки и на девиците, които изпълнявали обредите. Великата богиня-майка владее божественото познание, което чрез свещен брак предава на тракийските владетели, превръщайки и тях самите в богове.
Кастра де Монтанезиум живее в лапидариум
В превод от латински заглавието не е толкова сложно и объркващо. "Кастра де Монтанезиум" всъщност означава "Крепост в планината", както е било името на днешна Монтана в римските времена. А "лапидариум" се нарича място, на което са събрани камъни с някаква стойност - статуи, плочи с епиграфи, архитектурни детайли като колони, фризове и акротерии.
56 такива са изложени в красивия парк на Попската градина, в близост до църквата "Св. св. Кирил и Методий" в Монтана. Изложени са много артефакти, свидетелстващи за почитта към древни богове - Диана (богиня покровителка на Монтана), Аполон, Хигия и други. Част от експонатите са свързани с различни римски императори, управници и други висшестоящи лица, властвали и управлявали някога в провинция Долна Мизия и региона.