Чудодейно аязмо цери парези и екземи
Християни и мюсюлмани се топят в ледените води на Дамбалъ
В полунощ срещу 6 май дърветата прошумяват особено - светците Хъдър и Иляз слизат над гората
Стотици потърсиха изцерение в планинската местност Дамбалъ над Момчилград.
Според местно предание в нощта на 5 срещу 6 май, когато мюсюлманите отбелязват Хъдърлез (началото на лятото), а християните - Гергьовден, ледените води, извиращи от скалите в района, добиват чудодейна сила и в тях изцеление намират страдащи от заекване, парези, екземи и други болести. В нощта на Хъдърлез на Дамбалъ се събраха хора от цяла България, както и от Турция и Гърция.
Множеството търпеливо чака настъпването на полунощ, когато гората прошумява по особен начин, което е знак, че двамата светци Хъдър и Иляз преминават над дърветата. Точно в този момент започва ритуалното къпане в ледените води на извора. Деца и възрастни са потапяни в басейните около чешмата. Викове и плач огласят района около култовия връх. Стотици се подреждат около чешмата и мълчаливо чакат реда си, за да напълнят бутилки с вода от извора.
Атанас от Кърджали вярва, че наследникът му ще прогледне, ако го потопи в лековит извор. Само тази надежда му е останала. Измежду тайнствените върхове на планината се намира местността Дамбалъ.
В уречената вечер родители водят децата си с различни недъзи, вярвайки, че потапяйки ги в ледените води, ще получат изцеление. Понякога е нужно да се идва няколко години поред. Родителите добре знаят това и търпеливо спазват ритуала.
Сред малчуганите е и петгодишната Тюркян от Асеновград. Момичето не може да говори. Майка й Хатидже споделя, че са опитали всякакви илачи, ходили са на много доктори и лечители, но нищо не е помогнало.
"Щом вярваме, ще помогне! Вярата дава сила на водата!", споделя бащата Хасан.
Според легендата чудотворната вода не се е появила случайно на това място. Бликването й било дело на алианските 40 светци - Кърклар. Това са духове, видими само за праведните и честните хора. Веднъж те минали покрай Дамбалъ и спрели да похапнат на известната днес като каменната софра скала. Но светците нямали вода в себе си и не могли да утолят жаждата си. Тогава един от тях - Яран Баба, ударил скалата с юмрук и от нея потекла вода.