ПРИРОДЕН ФЕНОМЕН! Чуден каньон насред Добруджа

 Въпреки безкрайната равнина

 Сухата река приютява застрашени видове до крепост

Георги ИВАНОВ

Наш пратеник

Безкрайни полета с жито, слънчоглед и други култури, а погледът не може да се спре в нищо. Това е представата за пътуване из Добруджа. И днес наистина е така до голяма степен. За нуждите на земеделието огромни площи са обезлесени и цялата равнина е почти безводна. Но за щастие, "почти", обясняват в природонаучния кът на музея в Добрич, някога бил дом на изложба на партизанското движение. Макар там "шумкари" да не е имало, защото няма гори и планини, където да се крият.

Малцина са чували, а още по-малко са ходили да видят чудния каньон на Сухата река, минаваща между града на Йордан Йовков и Тервел. За късмет, макет и доста информация за природния феномен има в експозицията в градския парк "Св. Георги". Безводието невинаги е било характерен за Добруджа белег. Някога тази река изобщо не е била суха, ами си е течала целогодишно и напоително. Днес, макар на нея да има изграден язовир, водата през лятото почти пресъхва, а на места дори се скрива под земята. Оттам е наречена "суха". Живото богатство на каньона е дивата природа. Заради биоразнообразието си Сухата река е включена в "Натура 2000". По поречието й могат да се видят 193 вида птици, от които 58 са включени в Червената книга като редки или застрашени от изчезване.

Реката води началото си от Франгенското и Добруджанското плато и Новопазарските възвишения. Долината е врязана в сарматските варовици на добруджанската плоча. На места тя представлява каньон с височина 40-50 м и широчина между 100 и 200 м. Общата й дължина до границата с Румъния е 120 км. По пътя си тя събира водите на потоците Добрички, Караман и Марински.

В древността Сухата река е била най-големият източник на сладка вода във вътрешноконтиненталната част на Южна Добруджа. И до днес долината й е единственият запазен в тези земи резервоар от дива природа, концентрирал в себе си голямо разнообразие от видове. Досега тук са установени повече от 460 вида растения. 16 от тях са включени в Червената книга на България.

В каньона Суха река се срещат червен ангъч, египетски лешояд, малък креслив орел, бухал, белоопашат мишелов и други, което е причина той да бъде включен в списъка на орнитологично важните места в света.

В същото време Добруджа е богата на лонгозни гори и техните обитатели, които също са защитени. Покрай бреговете на Черно море и река Дунав, миещи родната житница, те не са нито малко, нито маловажни. Поради опасността от тяхното изчезване са създадени няколко резервата, а тук е "Балтата" на река Батова, където се намира най-северната лонгозна гора в Европа. У нас има три големи и няколко по-малки лонгозни гори, а в цяла Европа има още две такива - по поречието на река Рона във Франция. Затова и се полагат големи грижи за опазването и изучаването им, а в добричкия музей може да се видят няколко препарирани обитатели на лонгозите.

От "Палматис" сме спирали русите

Освен природните забележителности край Сухата река са и и останките от крепостта "Палматис" край с. Оногур. Датират я като късноримска или ранновизантийска. Строена е вероятно около III-IV век.

В нея са били разположени части от IV римски легион "Скитика", разквартируван в Мала Скития, античното име на Добруджа. Укреплението е било издигнато край пътя от Дуросторум (дн. Силистра) за Марцианополис (дн. Девня). То е увенчавало високото плато, което се спуска на североизток към суходолието. Разклоненията на Суха река превръщат платото в естествено укрепление, уязвимо само от запад.

Крепостта е заварена от българите при идването им в Мизия. Използвана е за кратко време, но тъй като се е оказала във вътрешността на българската държава, е била изоставена за повече от 200 години. Възстановена е през Х век, за да дава отпор на нахлуването на руси и други степни народи от север.