В Черно море е живял кит преди 30 млн. години

Изложба на фосили показва

В Черно море кит, това е мит, стихоплетства героят на Радой Ралин във филма "Кит". Да, ама не, защото е имало кит край Китен - че къде другаде. Е, вярно, преди 30-ина милиона години, но все пак е имало кит в Черно море. В това могат да се уверят посетителите на музея в сградата на първата текстилна фабрика в Сливен, където е изложена сбирка от фосили, събирани от реставратора Петър Петров - негова лична колекция.

Доказателството бе потвърдено само преди дни от бившия директор на Националния природонаучен музей проф. Николай Спасов. Става въпрос за един фосил, за който откривателят му вярва, че е от древен кит. Той е втори шиен прешлен от дорудон. Това изкопаемо животно е предшественик на днешните зъбати китове, но в еволюционно отношение далеч не е сред първите в родословното дърво на морските бозайници. В продължение на години експертите вярвали, че разпръснатите вкаменелости от праисторическия кит дорудон всъщност принадлежат към екземпляри от базилозавъра, един от най-големите китоподобни, които някога са живели. Тогава неочакваното откритие на несъмнено младите вкаменелости на дорудон показва, че този къс, кротък кит заслужава свой собствен род. Дорудонът е живял през еоцена и не е можел да ехолоцира. Тази адаптация се появява по-късно в еволюцията на китоподобните, стимулирайки появилите се по-големи и по-разнообразни китове, които живеят в по-голямо разнообразие от плячка. Вероятно дорудонътсе е хранел с бавно движещи се риби и мекотели.

А какво прави този кит край Китен? Петър Петров обяснява находката с геологическата история на Земята. Преди около 250 млн. години при разпадането на суперконтинента Пангея се образува вътрешният океан Тетис. През мезозойската ера така се образуват континентите, които познаваме днес. В периода креда, част от мезозоя, са най-високите температури на Земята, като на полюсите практически няма лед. Водата в океаните по това време е била с 10 до 20 градуса по-висока от днешно време. Земите на съвременна България, както и на по-голямата част от Европа тогава са били дъното на този плитък океан. Днес остатъци от Тетис са Средиземно, Черно, Азовско и Каспийско море. На дъното са били и планинските вериги Пиренеи, Алпи, Карпати, Кавказ, Хиндукуш и дори Хималаи. Затова и из цяла днешна България в земята се откриват вкаменелости от обитателите на този древен водоем.

В сбирката на Петров, който е и страстен ловец с четири златни медала от изложения за отстреляни дива котка и язовец, има още бивалвии, брахиоподи, които са древни видове миди, гастроподи (охлюви) и белемнити (главоноги). Те са открити при спасителни разкопки в Плевенска област при изграждането на магистрала "Хемус". Районът е част от средноевропейския платформен тип на горна креда. Характеризира се с плиткоморски варовити и глинести утайки, богато наситени с фосилна фауна. Затова и там са открити всички тези древни миди, главоноги, морски таралежи и по-рядко амонити.

Друг интересен експонат са парчета от бивни на мастодонт. Животното най-вероятно е обитавало заблатени местности край реките Тунджа и Марица. Реставрацията показва, че зъбът е бил над два метра дълъг, а възстановка днес е изложена в палеомузея в Дорково.

Изчезването на динозаврите отваря пътя за бозайниците

Изчезването на динозаврите преди около 65,5 млн. години отваря възможностите за развитието на бозайниците. Специално днешните китове започват началото си от животно, приличащо преди около 50 млн. години на вълк, наречено "пакицет". То се връща от сухоземен начин на живот във воден.

До неотдавна се смяташе, че причината за изчезването на динозаврите и голяма част от растителните и животинските видове е падналият в днешния Мексикански залив астероид - кратерът му е с диаметър 180 км. Освен ударната вълна сблъсъкът предизвиква земетресения, цунами, огромни пожари и вдига толкова пепел, че за огромен период от време настъпва тъй наречената ядрена зима в планетарен мащаб. Последни изследвания доказват, че астероидът е само част от глобална катастрофа. По същото време изригват огромен брой мегавулкани, като се образуват и Сибирските лавови полета. Тези мултиплицирани катастрофи забавят развитието на флората и фауната с десетки милиони години.

Последното масово измиране, свързано с динозаврите, е петото поред в историята на Земята. Първото е било преди 444 млн. години в периода ордовик/селур, когато са измрели около 86% от живите организми. Второто е през девон преди 375 млн. г. (75%), третото е преди 251 млн. г. в перм/триас и е най-голямото (90%), четвъртото е преди 200 млн. г. в триас/юра (80%) и последното преди 65,5 млн. г. (76%). Учените са изчислили, че при тях, както и при други по-малко събития, са изчезнали над 99% от земните обитатели или над 4 милиарда вида растения и животни.