"Златната" ни гимнастичка Йорданка Георгиева: От малка предчувствах, че ще бъда световен шампион!

Тренирах по 7 часа на ден и успях, шоколадът наистина само го миришехме

"Още от малка имах предчувствие, че един ден ще стана световна шампионка. Не европейска, не олимпийска, а точно световна шампионка. Всяка вечер казвах това на моите родители, които пристъпваха с леко недоверие, но и с разбиране към моята мечта. Те винаги са ме подкрепяли и са били до мен, както и треньорите. И заедно успяхме".

Така започва разказа си за своята сбъдната мечта перлата ни в художествената гимнастика Йорданка Георгиева. Дани е част от "Златните момичета" на най-грациозния спорт у нас.

През 2005 г. тя постига своята детска мечта и доказва на родителите си, че предчувствието може да се превърне в реалност. Тя става световна шампионка с българският ансамбъл в столицата на Азербайджан Баку. В състава влизат още Кристина Рангелова, Татяна Тонгова, Зорница Маринова, Йоанна Танчева и Елеонора Кежова.

Осем години по-късно Георгиева основава и свой собствен клуб по художествена гимнастика "Виктория", на който освен председател е и старши треньор. Вече десет години "златната" Дани подготвя девойки в трудния спорт за големите състезания и дава огромен принос в развитието на художествената гимнастика у нас.

За всички тези успехи, Йорданка Георгиева бе удостоена със своя звезда на Алея на спортната слава в Нови Искър. Така мотивацията и примерът, които дава в залата, са увековечени и с напълно заслужено обществено признание като продължение на мисията за вдъхновяване и мобилизиране на младите да спортуват и да се развиват.

За да стигне до най-високия подиум в света, обаче никак не е лесно. Успехът коства много усилия и непримиримост на Йорданка. Когато е на 7 години тя е в предучилищна група, тъй като е родена в началото на годината. Тогава в школото идват треньори по различни спортове, които демонстрират техниките и спецификите им. Малката Йорданка е впечатлена от всички - иска да пробва от волейбол и баскетбол до бойни спортове и художествена гимнастика.
"Вечерта родителите ми казаха - нека да караме едно по едно. Решихме да започнем с художествената гимнастика. Много ми хареса и реших, че друго не искам и само с това ще се занимавам", разказва Георгиева.

Не след дълго утвърдени треньори влизат в залата, за да си харесат девойки и да ги включат в състезателните групи.

"Първия път не ме избраха и бях много разочарована. Исках да отида в голямата зала и да тренирам с големите гимнастички", разкрива Дани.

Година по-късно за втори път треньори влизат в залата за нов подбор. "Бях достатъчно мотивирана и смятах, че те бяха направили пропуск, след като не са ме взели. Исках много да се докажа в тренировките. Тогава бях избрана, от втория път", спомня си гимнастичката.

Така започва още по-усилена подготовка за държавни първенства. "Бях в трети клас. Отивах в залата след училище около 14 часа, а родителите ме прибираха към 21 часа. Буквално излизах по тъмно и се връщах по тъмно вкъщи", знае цената на успеха Йорданка.

Почти цялото време на девойките минава в залата. "Друго, освен за тренировките не мислехме. И от време на време за шоколад, който само го миришем", смее се Йорданка.

И продължава:"Състезателките трябва да спазват тегло, защото художествената гимнастика е много натоварващ физически и психически спорт. Вероятността от травма е голяма".

Тренировките са дълги и тежки. Въже, обръч, лента, бухалки, топка - всички уреди трябва да се усвоят. Освен индивидуална подготовка, се изучават и ансамбловите изпълнения.

"В училище се стремях да запомня всичко, особено по разказвателните предмети. А вечер учех до късно след тренировките", казва Йорданка, която спазва сериозна дисциплина заедно с останалите момичета.

През 1999 г. тя е одобрена заедно с още две девойки от Нешка Робева и Дани продължава своята подготовка в "Левски". По-късно, когато е вече в пети клас, заживява в общежитие до залата по художествена гимнастика на "Левски". След това се мести в 166 Спортно училище "Васил Левски".

"Последваха още по-усилени тренировки. Малко по малко успявах да си проправя път през огромната конкуренция и през 2004 г. бях приета в националния отбор индивидуално жени. А през 2005-а влязох в основния състав. Ансамбълът беше воден от Лили Игнатова и пом.-треньор Мариела Пашалиева", разказва още Георгиева.

В основния състав влизат петте гимнастички, които грабват бронза на Олимпийските игри в Атина през 2004 година, а Йорданка и още четири девойки се подготвят като втори състав. Впоследствие Йорданка влиза в основния състав и започва голямата подготовка за световното първенство в Баку през есента на 2005-а.

"Ансамбъл жени в Баку се явява с две съчетания - едното с 5 ленти, а второто с 3 обръча и два чифта бухалки. Още от самото начало на годината Лили Игнатова направи фурор със съчетанието ни на 5 ленти на бавна музика, което се прави много трудно. Всички бяха впечатлени и това провокира рускините да си сменят съчетанието също на бавна музика", връща лентата назад Йорданка Георгиева.

Това не носи особен успех на руските гимнастички и те остават с бронза. Среброто отива при силните италианки, а златото на съчетанието с 5 ленти безапелационно е за българските гимнастички.

"Бях на 17 години тогава. Огромна беше радостта за нас. Ние просто отидохме, свършихме си работата, взехме златото и се върнахме. Треньорката ни учеше, че веднага трябва да започнем да мислим за следващите състезания и подготовката за тях. Разбира се, имаше почерпка вечерта след триумфа. Но никоя от нас не пиеше алкохол", споделя "златната" Дани.

След кратка почивка Георгиева подновява тренировки. Тогава се случва нещо ужасно - на една от тях скъсва връзки на глезена.

"Последва операция и дълго възстановяване. Не успях да продължа да тренирам и реших да прекратя състезателната ми кариера", разкрива спортистката.
След това треньорката й в "Левски" Юлия Байчева предлага да замине за Италия и да работи като треньор. Георгиева приема и остава около две години на Ботуша, където се влюбва в страната и научава бързо езика. Също около две години с прекъсване Йорданка обучава млади гимнастички и в Норвегия по покана на първата й треньорка Дидка Стоилова.

Любовта връща обратно в родината Йорданка. Заедно със съпруга си, който също е спортист и тренира баскетбол, но не професионално, заживява през 2009 г.

"Между 2009 и 2013 г. пътувам между Норвегия, Хърватска и Италия като треньор и за лагери. През 2013 г. със съпруга ми взехме решение да създадем клуб в България. В Нови Искър намерихме малка зала, художествена гимнастика нямаше тогава в града. Както и училище в Обеля. Така започна историята на спортен клуб "Виктория", споделя Йорданка.

За 10 години равносметката на "златното" ни момиче е, че днешните деца много са се променили.

"Все по-трудно е да мотивираш в днешно време децата да се трудят, да са концентрирани, да ги убедиш, че трябва да вложат голяма част от енергията си в подготовката и да ги задържиш за по-дълго. Но за щастие имаме много деца в нашия клуб, които се трудят отговорно и всеотдайно", казва Йорданка и разкрива, че на всеки свой личен празник позволява на децата да си хапват много шоколад и други лакомства без ограничение.

"Ако те нямат мотивация да са дисциплинирани и да знаят, че по този начин ще им бъде по-лесно, не мисля че аз трябва да ги принуждавам да правят каквото и да било. По-скоро трябва да ги научим поради каква причина трябва да са във форма и да влагат сила и енергия в тренировките. Насила хубост не става. Не искам състезателките ми да бъдат насила в залата. Всяко дете идва щастливо и доволно и заедно се радваме на постигнатите резултати", казва световната №1 от Баку.

Тя е категорична - нейната звезда на Алея на спортната слава в Нови Искър е признание не самo за златния медал, но и за всичко, което клуб "Виктория" върши за художествената гимнастика.

"Благодаря за тази чест и уважение! Много деца тренират при нас в Нови Искър, имаме бронзови медалистки от държавно първенство - ансамбъл през 2020 г. във времето на пандемия, на което всички клубове от цялата страна участваха. Пак при ансамблите през 2022 г. гимнастичките ни спечелиха отново трето място на държавно първенство", споделя още Йорданка Георгиева.