Олимпийският шампион Сашо Томов продава икони

Бягам от политиката, макар че съм помагал

Не рънътъ прави борбътъ, а парете, шегува се легендарният борец

"Продавам икони за добри каузи. Тук, в Черноморец, където напоследък живея, участвам в едно сплотено общество и правим "Пазар на даровете". Всеки носи каквото произвежда, аз също участвам, като продавам. Хората се спират и защото ме познават." Това обясни пред "България Днес" носителят на три олимпийски медала, петкратен световен шампион, петкратен европейски и двукратен европейски вицешампион по борба Александър Томов.

"Не мога да се оплача от пенсията си, тъй като взимам за възраст и отделно спортна пенсия - заради сребърните олимпийски медали. Плащам си данък върху втората. Та не се оплаквам. Напоследък ме забавляват политиците, гледам ги през смях, но аз лично бягам от политиката, макар че съм помагал", споделя Сашо Томов. Случило се през 1971 г., когато го приели за член на БКП. "Бях станал вече световен шампион и ми направиха забележка, че не съм присъствал на партийни събрания. Казах им: "Кое е по-важно, да стана световен шампион или да ходя на партийни събрания?", смее се борецът. В Черноморец изкарва цяло лято, участва във всякакви сбирки с радост.

Познава го цялото селце. "Не знам дали е заради ръста или килограмите, но ме спират хората, говоря всеки ден с тях, младите също ме заглеждат и се питат кой ли съм", смее се Томов. 74-годишният борец не станал бизнесмен, защото не му било "в кръвта". "Едни хора имат глава за бизнес, други - за спорт. Аз съм от вторите", казва Томов. Шампионът ни обича вкусната храна, но поддържа килограмите си, за да не го хване пристъп на подагра. "Всеки ме пита - ранътъ ли прави борбътъ", както казваше Дан Колов. Но не е така! Рънътъ я правят парете, както се казва в лафа. Без паре в днешно време ни борбъ, ни спорт", смее се легендарният борец.

През годините опитвал различни хобита - и риболов, и лов. Но и двете не били за него. "Риба трудно се лови, много се чака. Ловът пък е прекалено дълъг. Може би ме отказа една сърничка. Бяхме излезли и тя излезе пред мен. Красиво животно. Уникално хубаво. Вдигам пушката и се колебая. Накрая установих, че не съм дори вдигнал предпазителя. Почувствах се добре, че я оставих жива. Стрелял съм и по яребици, но не ми е по вкуса, не е за мен", казва шампионът по борба, който предпочита разходките и кафето с приятели на морето.