Анжел Вагенщайн преди да издъхне: Постигнах всичко за 100 г., вече мога да си почина!

Писателят, сценарист, режисьор и бунтар издъхна кротко в съня си

На 100-годишна възраст почина българският режисьор, сценарист, писател и общественик Анжел Вагенщайн. Той си отишъл кротко в съня си, споделиха близките му. За кончината му съобщи внучката му - Жаки Вагенщайн.

"Имах честта и късмета да познавам и общувам отблизо с Анжел и всяка среща с него бе невероятно изживяване. Блестящ сценарист и писател, Анжел бе преди всичко хуманист и борец за социална справедливост. Еврейската общност в България загуби едно от най-ярките си лица. Искрени съболезнования на Джаки, Раймонд и цялото семейство. Светъл път, Анжел, и до нови срещи! Зихроно ливраха!" По този начин изрази тъгата си от загубата на Вагенщайн офталмологът д-р Александър Оскар. "Желанието на Анжел е да бъде изпратен в тесен семеен кръг. На 30-ия ден, както повелява еврейската традиция, ще организираме събитие в Централната софийска синагога и ще си спомним за Анжел", съобщи Жаки.

"Както обичаше да казва дядо ми: "Да станеш на 100, не е геройство", но всичко друго в живота му е. Едва ли повечето от нас биха имали много възможности да се докоснат до такова "чудо". За мен е чест и отговорност да съм малка част от века, в който с Джеки сме били заедно на земята", сподели още Жаклин.

"Днес ще празнувам моята 100-годишнина. Имам гости от чужбина, мои приятели, дошли специално по този мой щастлив повод да се почерпим за празника ми. А колкото до следващите 100 години, вече от нищо не се притеснявам, да идват. Постигнах всичко, сега мога да си почина малко!", каза в последното си интервю за "България Днес" големият сценарист и режисьор.

Въпреки че вече беше на 100 години, дните не му тежаха и той продължаваше да твори. Дори подготвяше книга за нелекия си път.

Анжел Вагенщайн, преживял три революции, направил 52 филма, 4 романа, "съставил" 1000 страници "драскулки". С тази заставка започва американският документален филм "Изкуството е оръжие", посветен на Вагенщайн. Лентата на режисьорката Андрея Саймън и известната Нюйоркска филмова студия "Аркадия" премина с голям успех в САЩ преди две години, а дни по-късно бе показана и пред българска публика.

Бурният, наситен със събития живот на Вагенщайн, когото всички наричат просто Джеки, се нарежда сред най-значимите неразказани истории на световното кино. Деец на съпротивителното движение по време на Втората световна война със смъртна присъда, изтъкнат филмов сценарист, режисьор, писател, народен представител и бунтар през целия си съзнателен живот.

И на 100 години Анжел Вагенщайн респектираше с остър ум и критична мисъл, а харизмата и елегантното му чувство за хумор си остават непокътнати.

На младини Джеки е активен антифашист, минал през Гешевите инквизиции и осъден на смърт, но случайно оцелял, защото съветската армия се оказва по-бърза от съдебната бюрокрация. Като писател Вагенщайн е известен повече извън България, отколкото тук.

"Много ми е дълга биографията, за да си правя равносметки, не обичам тази дума", смееше се писателят.

Роден в Пловдив на 17 октомври 1922 г., раснал в Париж, учил кино в Москва и живял във Виена, Анжел Вагенщайн е един от великаните на духа у нас. "Аз принадлежа към народ, който никога не губи чувство за хумор. Въпреки цялата трагика, в която живеем, човек трябва да се радва и да разказва смешки. Иначе закъде сме", питаше с усмивка Вагенщайн.

От баща си - Раймонд - живял и умрял с вяра в социалистическата революция, Джеки приема левите идеи и им остава верен до последно. От малък изпитвал зависимост от четенето на книги. По молба на неговата майка книги му дава един стар евреин, който продавал стари томчета в барака на Женския пазар в София. След книгите Анжел открива и магията на киното, а предвоенната София е пълна със салони. 16-годишен, той се включва в нелегалната антифашистка борба и става член на т.нар. "бойни групи" тогава. Оглавява една от тях, която опожарява огромен склад с десетки хиляди кожуси в сградата на днешния пл. "Гарибалди", няколко дни преди отправянето им за нуждите на хитлеристите през зимата на 1941-1942 година. Полицията не открива извършителите, а това са три момчета еврейчета и едно българско девойче Зора, което по-късно ще стане съпруга на Джеки. По това време той се намира в един еврейски лагер за принудителен труд, от който избягва при партизаните. При една тяхна акция в София става тежък провал - убит е неговият другар Моис Калев, а той е арестуван и осъден на смърт. Двамата трябвало да оберат много богат лихвар за нуждите на бедстващ партизански отряд. В богаташката кооперация обаче двамата "терористи" виждат припаднала бременна жена - искала чаша с вода и те се разтичали да й дадат, което им изиграва лоша шега. Моис е убит, а Джеки арестуван. Водят го в полицията лично при страшилището за комунистите, "суперполицая" Никола Гешев, с когото има два разпита. "Помагат" му бомбардировките над София, три бомби падат над затвора и Джеки е преместен в Сливенския, където намира девойката Зора. Бъдещата му съпруга е осъдена на 15 години, там ги заварва и 9 септември.

Веднага след това заминават като доброволци за бойната линия в Югославия - в състава на един току-що образуван фронтови театър. После войната свършва и настава време за кино.

Филм от 1959 г. с награда от Кан

Джеки е от първата група български кинаджии, които завършват в Москва. Автор е на сценария на първия българския филм след 1944 година – "Тревога", по пиесата на Орлин Василев. Анжел Вагенщайн е автор на около 50 сценария за игрални, документални и анимационни филми, снимани в осем държави. Филмът по негов сценарий – "Звезда", заснет през 1959 г. от режисьора Конрад Волф, е удостоен със Специалната награда на журито в Кан, а за него получава още куп призове. Филмът обаче е забранен в България, заради един от героите му - немец, който е положителен образ. Едва по-късно той е прожектиран и у нас. Малцина знаят, че режисьорът Конрад Волф е брат на митичния и легендарен шеф на разузнаването на ГДР Маркус Волф. Джеки се познава добре и с него, и със съпругата му Андреа.

Закуска с Митеран

През 1989 г. Анжел Вагенщайн е един от 12-те български интелектуалци, демонстрирали своята независимост по време на тоталитаризма и поканени на прословутата закуска с президента Франсоа Митеран на 20 януари 1989 година във френското посолство в София. На сбирка в неговото жилище се взима решението за първия свободен митинг след 10 ноември 1989 г. Той се провежда на 18 ноември и Джеки е един от неговите оратори. Участник е и в Кръглата маса през 1990 г., депутат от ВНС. Лауреат е на международни държавни и литературни награди от цял свят.