Забравиха дядо Добри!
109 г. от рождението на светеца от Байлово почит идва само от най-близките му хора и обществениците, работещи по издигане на негов паметник
"Владишките одежди струват най-малко 1200 лв. Някои носят часовници ролекс и се возят в лъскави лимузини. Трябва да си много голям нарцис, за да го правиш. И кой от тях, минавайки покрай дядо Добри, ще иска да се спре до него? Сравнението боли. Единствен дядо Неофит се спираше и преди да стане патриарх. Той си го обичаше."
Това споделя бившият предстоятел на храм-паметника "Св. Александър Невски" епископ Тихон в книгата "Дядо Добри - Светецът от Байлово". Висшият духовник неведнъж разговаря със столетника в преддверието на храм-паметника, където години наред благочестивият християнин, който събира и дарява 35 700 лв. на обителта, стои с пластмасова чашка и свещичка в ръце.
Днес се навършват 109 години от рождението на светеца от Байлово, както приживе народът канонизира даряващия стотици хиляди за изграждане и ремонт на десетки храмове в цялата страна. Малцина обаче са хората, които на днешния прекрасен празник Илинден си спомнят за делото на Добре Добрев, на когото му бяха отредени 103 години земен живот.
Близките до Добре хора остават тези, за които датата 20 юли не се изчерпва само с почитането на паметта на св. пророк Илия, а и тази на благодетеля. Както и общественици от Инициативния комитет около сдружение "Азбукари" за издигане на паметник на дядо Добри, които продължават усилено да се борят с административни тежести и други спънки да реализират благородната си идея.
"И на фона на тези неща в църквата кой ще тръгне да води война с дядо Добри? Кой иска да му държат огледало пред лицето и да му кажат: "Виж какво правиш ти, как си се накиприл със скъпи одежди и какво прави дядо Добри". Той говореше простички неща, но изречени от него и по начина, по който ги казваше, влизаха в главите на хората. Това бе неговата магия", споделя още епископ Тихон и разказва за случа в двора на църквата в Байлово, където пребивава през последните години Добре Добрев.
"Веднъж го нямаше около седмица в "Св. Александър Невски". Със Стефан Калайджиев, домакин на патриаршеската катедрала, решихме да отидем да видим как е. Влизаме вътре в къщата му - празно. Една чешма, от която само студена вода тече. Някаква печка - да пази Господ. И в последната стаичка - козяк на земята, върху който спи. Викам му: "Дядо Добри, срамота е! Не може така да живееш. Ще ти докараме едно хубаво легло. Стефане - легло за дядо Добри!". Дядо Добри мълчи. По-късно казал на Стефан: "Предай на владиката, че аз легло не ща", разказва Негово Високопреосвещенство.
Дядо Добри претърпява и тежки моменти в своята мисия да събира средства от миряни и да ги дарява за въздигане на храмове или ремонти на нуждаещи се обители, които остават далеч от погледа на хората.
"Веднъж го бяха нападнали наркомани и му бяха взели парите. Заради нападението сложихме охранителни камери в "Св. Александър Невски", които стреснаха апашите. Един, който влезе и хвърли камък по иконата на Иисус Христос, го хванахме с камерите. Тъй като много хора започнаха да го търсят, при нас беше защитен от нападения на крадци, които искаха да му вземат парите", разказва епископ Тихон.
Дядо Добри много строго спазвал постите и при всяка възможност се причестявал в "Св. Александър Невски".
"За мен беше много впечатляващо това, че малките деца биваха много привлечени от него. Отиваха при него с една непринуденост. Най-хубавата му снимка е онази, на която целува ръка на едно момченце и му благодари, задето му е дало някой лев", казва Божият служител.
Епископ Тихон разкрива, че дядо Добри притежавал безпогрешен усет за хората.
"Разпознаваше кой какъв е само по движението и фигурата, докато минават покрай него. Ако не бяха смирени, той не протягаше чашата, за да обърне внимание върху себе си. Дори гледаше ужким да прави нещо, докато те отминат", споделя висшия духовник.
И продължава: "Интересно е, че дядо Добри не харесваше и не възприемаше онези жени, които се правеха на много благочестиви на службите. Така наречените "припадалки". Онези, които компенсират недостатъчност на емоциите и ходят по църквите, мятат се по земята и се правят на много набожни. Такива като тях той не харесваше. Обичаше естествените хора, които са вярващи и ходят в църквата, но без да го демонстрират и прекаляват".
Епископът е категоричен - каквото е направил дядо Добри, е направил, а какво ще бъде влиянието му, зависи от нас.
Снимки:
Дядо Добри
Епископ Тихон
Храм-паметник "Св. Александър Невски"
