Специална поредица за тайните на КГБ: Отряд 'Върховен ужас" е изпратен в Афганистан, за да бъде унищожен в невъзможна мисия!

Спецотряд LH-33 - "Върховен ужас", става неудобен за Кремъл

"Възможно ли е това, по дяволите?!"

Тази мисъл не дава покой на българския офицер от резерва Красен Костов, когато през 1993 г. съдбата го среща с мистериозен млад мъж, който говори отличен български, но с подчертан руски акцент. Андрей С. се представя за полковник от КГБ, командир на спецотряда на LH-33 - "Върховен ужас". Бойното звено е съставено изцяло от офицери, завършили подземната академия под Белгород. Всичко започва с налудничав план, роден сякаш от болно въображение. Общо над 4000 деца на 5-годишна възраст са отвлечени от родителите по време на Студената война, за да станат част от чудовищен експеримент.

Това е разказът на руския военен, станал основа за книгата на Красен Костов и неговия колега Пламен Григоров, озаглавена: "Свръхчовекът и подземната академия на КГБ".

Системата, която контролира живота на всеки един от възпитаниците на подземната академия на КГБ е безпощадна до смърт. Всяко едно отклонение от устава е безмилостно наказвано. Никой от тези, които са обучавани в тайнствената школа, не може да решава как ще живее живота си. Всички принадлежат на зловещите служби, които са ги отвлекли от родителите още като деца. Андрей С. погазва важна заповед. Влюбва се в красива жена и под фалшива самоличност тайно се жени за нея. Тя има дете от друг мъж, който я е изоставил, докато е бременна.

КГБ научава всичко това. Жената и детето са ликвидирани. Андрей е арестуван и подложен на жестоки изтезания.

"Натовариха ме като чувал в багажника на милиционерска кола и ме откараха някъде - разказва прегрешилият войник. - Може би ми бяха поставили някаква инжекция, защото след като дойдох на себе си, отначало не си спомнях нищо. Събудих се в тъмна килия. Там ме държаха 15 дни без храна и без право на сън. Бяха ме вързали за един стол, който беше здраво прихванат с болтове за пода на килията. На всеки четири часа ме биеха жестоко. Биеха ме вързан. Влизаха горилите и започваха да ми обясняват под градушката от удари какво е животът и че аз нямам право на собствен живот, нямам право на щастие, че принадлежа единствено на Системата. Всичко това се повтаряше 15 дни и 15 нощи. Мислех, че няма да издържа, че с мен ще се свърши тук, в тази килия.

По правило един от моите партньори трябваше да потърси незабавно нашия генерал, ако до 20 дни не е имал връзка с мен. Молех се да издържа тези дни. Генерал Иранин пристигна по-рано. Бях спасен. Килията гроб остана зад гърба ми. Генералът не пожела да ме изслуша. Знаеше всичко. Изпратиха ме в една клиника, за да се възстановя, а след това получихме назначение за операция в Афганистан. 

Успях да разбера, че бащата на Наташа е получил писмо от нея, в което тя му пише, че заминава за чужбина, където си била уредила живота. Бяха изпипали всичко, гадовете. Наташа не беше случен човек.

В Афганистан трябваше да освободим 211 наши войници и офицери, които бяха заложници на муджахидините. Приятели ни подшушнаха, че целта на операцията е моята група LH-33 да бъде ликвидирана. С другите подобни групи вече се бяха справили. В Кремъл бяха започнали да се карат за нас. Реших, че сега е моментът да си разчистя сметките, с хората, които убиха Наташа и двумесечната й дъщеричка. Намерих 7 от тях. Убих ги. Направих го в техен стил. Всички загинаха след нещастни случаи. Погаврих се единствено с лейтенанта. Той живееше в Ленинград. Имаше жена и две деца. Затворих го в квартирата му сам. Беше пиян. Бих го, както аз си знам. Излях в гърлото му бутилка водка и го изхвърлих през терасата.

Съмненията ни за Афганистан се потвърдиха. Пращаха ни там, за да не се завърнем живи. Спасяването на нашите пленници се бе оказало непосилно за командосите от група "Беркут", които можеха само да разгонват демонстрации на дебели бабички. Спуснахме се през нощта с парашути от 10 хил. м височина. Местонахождението на нашите пленници беше на около 300 км южно от Кабул и 800 км от нашата граница. Муджахидините се оказаха много лесно препятствие. Разтворихме парашутите си на около 800 м над земята. Докато се усетят какво става, всички бяха мъртви. Все пак имаха време да се изплашат, особено като разбраха, че срещу тях се бият и жени.

По предварителна договорка трябваше да ни изпратят хеликоптери, с които да се върнем. Не само че не ги изпратиха, но и прекъснаха връзката с нас. Бившите пленници изпаднаха в паника. Наложи се да убием шестима от тях, за да въведем ред. С останалите тръгнахме пеш към границата. След 43 дни бяхме на съветска земя. Това никак не се хареса на някои хора. Ние трябваше да сме мъртви. Знаеха, че ако посегнат директно на нас, щеше да започне истинска война, защото имахме много приятели, които само чакаха нашия сигнал..."

Скрипал отровен с "Новичок"

Руските тайни служби често са подозирани в брутални методи за саморазправа със собствени служители, които са станали излишни по една или друга причина.

Според британските власти бившият руски шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия са отровени с нервнопаралитичното вещество "Новичок" в английския град Солсбъри преди пет години. Скрипал е служил като полковник в Главното разузнавателно управление на Русия. През юли 1995 г., по време на пътуване до Испания, той е вербуван от британското разузнаване MI6. В Русия Скрипал е осъден за шпионаж в полза на Обединеното кралство. През 2010 г. Скрипал е прехвърлен в Англия в резултат на обмен на разкрити шпиони между Русия и Запада.

Скрипал и дъщеря му Юлия са намерени в безсъзнание на улицата в Солсбъри на 4 март 2018 г. На следващия ден тогавашният британски премиер Тереза Мей съобщава, че двамата са били отровени с нервнопаралитичното вещество "Новичок". Скрипал и дъщеря му са спасени след тежко лечение в болница.