8 от най-красивите язовири в България

Жега. Пек. Мор. А морето е далече. И това си има решение, при това много приятно и красиво. България е толкова богата на природни дадености, че винаги има къде да избягате от горещините и да си изкарате няколко страхотни часа. Или дни.

Предлагаме ви няколко страхотни язовира, където можете не само да се насладите на прохлада и спокойствие, но и да се попечете, да ловите риба (по съответния ред), да се радвате на гледка и сянка, да се разходите с лодка или каяк или просто да си починете от шума. Който и да изберете, ще си тръгнете заредени с настроение и впечталния. И да, знаем, че списъкът е непълен. Ще се радваме да дадете и своите предложения.

Въча

Разположеният в Западните Родопи язовир е най-популярен със своите плаващи къщички. Може да се разходите покрай прохладните му води или по някоя от пътеките по хълмовете наоколо, така че да се насладите на гледката отвисоко. Рибарите няма да останат разочаровани, а тези, на които не им се лови риба, могат да похапнат прясна в някой от ресторантите.

Пчелина

Разположеният недалеч от Перник язовир е рай за любителите на романтичните разходки. Най-популярното място за посещения е параклисът Св. Николай Летни, който се извисява на скала над един от полуостровите на язовира. За да стигнете до него, трябва да минете през село Поцърненци, да оставите колата в края на селото или там, докъдето имате смелост да я карате по лошия черен път. Разходката до параклиса си заслужава всяка крачка, а залезите са вълшебни.

Широка поляна

Родопските язовири са изключително коварни – веднъж, като ги видиш, не можеш да спреш да мислиш за тях и да мечтаеш да се върнеш отново. Широка поляна определено е един от тези магични язовири, където релаксът е макс, а природата поднася птичи концерти, прохладна сянка и най-приятните преживявания с компания.

Доспат

Удобствата на града и красотата на язовира на едно. Какво повече да иска човек, който хем да се наслаждава на всички удобства на хотел, хем да има гледка за милиони на 2 крачки.

Цонево

Макар Източна България да привлича предимно с море, има и още прекрасни места, които си заслужва да се посетят, дори да не са на брега. И Язовир Цонево определено си заслужава отбивката. Освен приказни места за почивка и риболов, язовирът предлага и зрелище като Чудните скали.

Този скален феномен представлява няколко скални тунела, през които минава стар път. При по-добри времена скалите се оглеждат във водите на язовира, но в по-сушави години, те могат да се отдръпнат, оставяйки интересни форми по пресъхналото дъно.

Може да минете през тунелите, а малко по-нататък да се разходите по брега, като се насладите на гледката към прелитащите високо над главите ви влакове и автомобили по двата огромни моста.

Жребчево

За рибарите Жребчево е рай, където можете да опънете палатки досами язовира, да избирате между безбройните места за въдичарстване и да опънете барбекю. Легендите твърдят, че край язовирната стена има сомове гиганти, достигащи до 2 метра, но те са малко като извънземните – всеки е чувал за тях, но никой не ги е виждал. За любителите на приключения и за фотографите, язовирът е най-популярен с потопената църква, която в последните години, заради ниското ниво на водата, обикновено остава далеч на сушата.

Студен кладенец

Може би един от най-приключенските язовири в България. Любимо място за каяк. Любимо място за разходка по най-дългия въжен мост в България, който е единственият път към едноименното село Лисиците. За по-активните туристи, които искат да се насладят на зрелищни гледки, е крепостта Моняк, която се извисява точно над язовира и над въжения мост. Качването може да е придзивкателно, особено в жегите (носете си повечко вода), но зрелището горе си заслужава усилието.

Смолско

Съвсем мъничък, сгушен между зелени хълмове, непознат и адски красив. Това е най-краткото описание на язовир Смолско, известен още като „язовира с параклиса до водата“. Намира се на час път от София по Подбалканския път. Неповторимата атмосфера на параклиса с извисяващото се над него дърво, настанени на малко полуостровче определено е гледка, която трябва не само да се види, но и да се усети с душата.