Новият дядо Добри е от Каспичан: 50 000 лв. дарява за храм дядо Стойчо след смъртта на сина си
На 88 години гордият българин изпълни дадена дума
"Дарих 50 000 лв. за храма в Каспичан. Това бях обещал на сина ми Пламенчо, който си отиде от този свят." Така започва историята си 88-годишният дядо Стойчо Стойчев от Каспичан, който е сред множеството миряни, дошли на освещаването на църквата "Св. Пантелеймон и св. Седмочисленици" в градчето. Строежът, започнал още през 2004 г., най-после е завършен в началото на август 2023 г. Стойчо, човекът с най-голяма лична лепта, най-после може да се усмихне с облекчение. Изпълнил е и последната си дадена дума към покойното чедо.
"Дълги години Пламенчо страдаше от рядка болест - разказва дядо Стойчо пред "България Днес". - При това заболяване костният мозък произвежда непълноценни червени кръвни клетки, които бързо загиват. Диагнозата се нарича таласемия. Трябваше всеки месец да му се прелива кръв по веднъж или два пъти. Пътувахме до Варна при доцент Дянков, който сега също е покойник. От многобройните кръвопреливания Пламенчо получи срив на бъбреците. В организма се натрупва желязо и въпреки че момчето ми ходеше и на хемодиализа, трябваше да се подготвим за неизбежното. Обещахме си, че който остане на този свят по-дълго, ще дари 50 000 лв. за църквата в Каспичан. Синът ми почина на 42 години. Поддържах го, докато можех...
Дядо Стойчо продължава да помага. Изпраща пари на болно момче, което било на прага на смъртта, но се преборило. Щедрият българин цял живот е работил и е спечелил парите си с труд. През годините на социализма е моделиер и главен конструктор в завода за стъкло и порцелан "Китка" в Нови пазар. Пенсионира се, но не спира да работи. Прави си собствен малък цех за изпичане на полупорцелан. Назначава и две жени, които да му помагат. Стойчо има още един син, който се казва Иван и също развива производство в бранша на баща си. Работи успешно в България и Румъния.
Животът на дядо Стойчо минава през различни изпитания, но той никога не се предава. Губи своята спътница в живота преди 15 години, но силната му вяра в Бог и в доброто продължава да го съпътства до днес. "Аз съм спокоен човек, никога на никого не съм завиждал - разкрива своята житейска философия 88-годишния българин. - Постигнал съм доста и материално съм добре. Парите ми стигат. Дори мога да давам на другите. Мъчно ми е, че в България има толкова много бедни хора. Моля се на Бог тоя народ да разбере, че със злоба и разделение нищо не се постига. Дано да се вразумим най-после. Аз се възхищавам на хора като дядо Добри. Ще бъда горд, ако съм заслужил да ме сравняват със светеца от Байлово. Такива като него трябва да има повече в нашата страна."
Целият град помага за църквата
Цял Каспичан е помагал за каузата в града да има православен храм. Кметът Милена Недева разказва пред "България Днес" как всички са били обединени, за да завърши строителството успешно.
