Пънклегендата Кольо Гилъна: Продуцентите винаги прецакват артиста

Николай Йорданов, по-известен като Кольо Гилъна, е сред символите на рок и пънк музиката в България в годините на прехода. Гилъна е легендарният фронтмен на група "Контрол", която прави фурор в началото на 90-те години с албума "Леле, како" и хитове като "Най-щастливият ден", "Обичам те, мила" и много други. На 2 декември Кольо ще се присъедини отново към бившите си колеги от "Контрол" за голям концерт заедно с "Хиподил", "Ревю" и "Нова генерация" в зала "Арена София".

- Кольо, след 5 години отново се събирате за голям концерт с "Контрол", "Хиподил, "Ревю" и "Нова генерация". Има ли я още тръпката?

- Концертът сигурно ще бъде много як, защото феновете все още изпитват тръпка към тези групи от това време. Тръпката я имаме и ние, защото да изпълняваш тези песни в продължение на близо 40 години, е голям кеф. Преди 5 години казах, че това сигурно ще ми е последно излизане с "Контрол", но никога не казвай никога

- В последните години се поотдалечихте от музикалната сцена.

- В момента музиката ми е на по-заден план, макар че скоро искам да направя нещо ново, което да излезе на бял свят. Става въпрос за кавър, но още е рано да говорим. В момента подготвям и моя книга, живот и здраве, догодина трябва да е готова. Режисьорът на филма "Рокендрол" Борислав Колев ми е писател и всичко засега се получава много готино.

- Планирате ли по-сериозно завръщане към музиката?

- Не бих казал, защото вече не сме на такива години, в които да бъдем активни музиканти. За да преживяваш, трябва да работиш нещо, което ти носи сигурни доходи. С музиката е малко по-трудно, защото невинаги има концерти. Иначе правя инцидентни участия с Пецко, с ЕКС (в групата са още Светльо от "Хиподил" и Ерол от "Уикеда"). Но не е нещо постоянно.

- Как ви приемат по-младите фенове и правите ли още шумни купони след концертите, както навремето?

- Феновете винаги се радват. С купоните вече е по-тегаво, макар че сега на морето всяка вечер е купон до 3-4 сутринта. Когато релаксираш и купонясваш, тогава нещата вървят. Когато имаш ангажименти, трябва да се възстановяваш и да си сериозен, тогава купоните отиват на по-заден план.

- Напоследък у нас се случват ужасни неща. На какво според вас се дължи тази агресия в обществото?

- Закони има, но не се спазват. Има много корупция и прикриване на престъпници. Когато има съдебна система и тя работи истински, тогава и престъпленията ще намалеят. Никой няма да блъска жени на улицата, да ги пребива и да ги връзва за радиатора безнаказано. Трябва законите да се прилагат в цялата им сила и суровост. Но човек да се измъква така - с 50 000 лева рушвет за съдийка, а тя да си плаща с тях заема...Това е, меко казано, несериозно и тъпо.

- Песните на "Контрол" звучат актуално и днес. Пеехте "Не умирахме от щастие" още преди падането на социализма, днес по-щастливи ли сме?

- Аз лично се имам за доста щастлив човек. Имам си нова съпруга, наскоро се ожених за втори път. Децата ми растат здрави, красиви и умни, което ме прави щастлив и спокоен.

- Имате двама синове, ще тръгнат ли те по вашия път?

- С музика не се занимават. Не мога да ги карам насила да правят нещо, което аз съм правил. Ако не е тяхното, няма смисъл да го работят. Каквото им хрумне, аз ще ги подкрепя. Те са големи момчета и вече сме по-скоро на ниво приятели, отколкото баща и синове, което е най-хубавото нещо. Малкият беше тръгнал на уроци по барабани, но нещо не му се получи. Домързя го по-скоро. Никой не знае кога ще му се отворят чакрите за нещо. Животът е пред тях, но едва ли ще се занимават с музика, защото в България с музика трудно се оцелява. А още по-трудно е да пробиеш в световен мащаб, почти невъзможно. Изразът "Музикант къща не храни" е много правилен и актуален за България, особено за рок музиката. Единици са тези, които успяват да печелят от музика, но това пак е до време. Пазарът ни е много малък, няма как да оцеляваш и да разчиташ изцяло само на музика.

- Струва ли си днес човек да се занимава с рок музика, да записва албуми?

- С тези интернет платформи записването на албуми става безсмислено. Такива устройства като CD-та, DVD-та вече почти не се използват. Всичко е дигитално, вече се ползват платформи, чрез които си купуваш музика. Можеш да качваш парчета там и като събереш 10-ина, да ги наречеш албум, ако това ще е по-интересно и атрактивно за хората. Вече времето е съвсем различно.

- По колко касетки продавахте навремето?

- От албума "Леле, како" сигурно сме продали 200 000 копия, на нас ни отчетоха 17 000. Само на Димитровградския пазар са продадени десетки хиляди обложки без касети, само софийските пирати са продали 80 000-100 000. Имахме такава информация от вътрешни хора. Пиратлъкът и продуцентите винаги трябва да прецакат артиста. Така и не забогатяхме. Доста хора са се облагодетелствали от "Леле, како", другите албуми също се продаваха, но с него направихме уникален фурор. Навсякъде го имаше, по сергии, по пазари. Едва ли има човек, който да не знае "Най-щастливият ден", "Леле, како", "Бий хлапето" и другите вечни хитове. До ден днешен чат-пат на сборни концерти ме придърпват на сцената да ги изпълнявам пак. Правя го с кеф, никога няма да ми писнат.

- "Контрол" продължават да съществуват в различен състав, поддържате ли връзка и следите ли изявите им?

- Не им следя концертите, защото нямам толкова време да ходя, макар че обичам да гледам групи на живо. Сигурно се развиват добре, но нямам наблюдения. Предполагам, че няма да имаме нужда от много репетиции за 2-ри, ние си знаем нещата. Може би ще се видим директно в залата. Светльо Витков организира нещата, предполагам, че ще има достатъчно много хора, за да стане як концерт.

- Много ваши колеги музиканти и приятели влязоха в политиката - Ицо Хазарта, Светльо Витков, Васил Гюров. Мислили ли сте някога за такова нещо?

- Не, изцяло страня от това да съм политически ангажиран. Достатъчно хора се занимават с политика, да съм още един клона няма смисъл. Имам си своите виждания, но не искам да ги налагам, да ги споделям и да се имам за фактор. Политиката за мен е доста кално и мръсно нещо.

- Вярвате ли, че нещата в България някога ще се оправят?

- Човек винаги трябва да вярва в хубавото, надеждата умира последна. Ако не виждаме светлина в тунела, няма нищо да стане и ще бъдем още по-зле. Не съм песимист, не съм и някакъв розов оптимист. Но все си мисля, че нещата могат да се оправят, просто трябва ние самите като хора, като нация, трябва да тропнем здраво по масата и да кажем на тези, които ни управляват, че така не става. Трябва да се направи нещо генерално и коренно различно, за да стъпим на крака и да живеем усмихнат живот.

- Още ли сме "Велика нация", както пеехте с "Контрол"?

- Абсолютно сме една от най-великите нации. Ние сме ужасно стар народ и сме изобретатели на хиляди неща. И сме сексапилни, и красиви, и умни, и пробивни, и изобретателни. Ние сме велика нация, да.

- Догодина навършвате 60 години, съжалявате ли за нещо?

- За нищо не съжалявам. Мога да съм доволен от живота си досега и това, което в момента съм. Аз съм един щастлив пич.