Битият българин в Струга Бекир Кадриески: Събрахме 300 подписа за БГ партия в РСМ и ме пребиха

Биячът ми се разхожда на свобода, очаквам пак да ме нападнат 

КОЙ Е ТОЙ

Бекир Кадриески е съпредседател на Сдружение на българите в РС Македония "Шемето". Нашият сънародник беше пребит от поръчков бияч на 13 юни т.г. След кратък престой в болницата в Струга членове на сдружението го транспортират във Военномедицинската академия в София за лечение. Каква е ситуацията повече от два месеца след инцидента и как реагира българската държава на инцидента, четете в следващите редове.

- Какво се случва повече от два месеца след побоя над вас, г-н Кадриески?

- По-голяма подкрепа получих от американците. От българските политици никаква подкрепа нямаше. В Народното събрание се срещнах с хора от МВР, МВнР и министъра на правосъдието да поискаме защита на нас, хората в РС Македония, Албания и като цяло държавите извън страната. Но на политиците в България не им пука. Ние сме български сдружения и би следвало от българска страна първо да получаваме подкрепа. Вместо това реагираха веднага американският посланик в РС Македония и Европейската комисия.

От тези 2 месеца един месец останах в София и сам се организирах за спане. Останах без пари и без никаква държавна помощ. Властите ме оставиха сам на улицата. Никой не ми помогна и не ми вдигна телефона, за да ми окаже подкрепа.

- Какво се случи с извършителя? Министърът на вътрешните работи на РС Македония Оливер Спасовски обяви, че е задържан малко след побоя.

- Още ли някой вярва на Оливер Спасовски? Едно казват, сто пъти лошо правят северномакедонските институции. Нямат никакъв респект от България. Много е добре някои хора да си стоят в София и да вярват на Спасовски. Друго е да дойдеш да поживееш една седмица тук и да разбереш истината.

Ако чакам подкрепа и реакция от България, пак ще ме нападат. Добре, че беше американската посланичка и ЕК. Извършителят си шета спокойно тук. Станаха още по-лоши нещата.

Знаете ли, от журналистите получаваме повече подкрепа. Не знам властниците каква политика водят, но не можем да видим и усетим защита от нашата родина България. Само вие може да питате институциите защо ни връщат така назад българите в РСМ и защо се държат така с нас. Ние нищо не можем да направим.

Политиците лъжат! Ние искаме да живеем нормално и да бъдем разбрани. Но след като родината не ме разбира, как да ме разбират хората в РСМ?! Тук са загинали нашите дядовци - генерали и офицери, и то за какво - за да не ми вдигат телефоните днес нашите консули и посланици.

- Как така?

- Поканих посланика и консула на наше тържествено събитие на сдружение "Шемето", свързано с братя Миладинови, които са от огромно значение за българската кауза. Но на тях не им пука. Няма кой да ги контролира. Аз повече защитавам българите в РС Македония, отколкото тези държавници. Не ми вдигат телефона да ги поканя да дойдат на нашите събития. Не мога да разбера за Сърбия ли работят или за България. Когато ни трябва помощ и подкрепа, никакви ги няма. Когато имаме културни мероприятия, които организираме като българско културно сдружение, тях ги няма. Стоят си в канцелариите. Против това съм и не искам такава политика на нищоправене, защото точно такава политика ни доведе до този резултат на Балканите. Нервирам се повече на българските, отколкото на македонските и албанските власти.

Изобщо не им пука за арестувани българи, а да си вземат мандата за 4 години и после, ако има пак - има. Никаква отговорност не показват и се държат сякаш са Господ. Казват, че всичко ще е наред и хората ще бъдат закриляни, а като дойдат на власт, забравят какво са говорили. Ако вие, журналистите, не търсите отговори, нищо не се случва.

- Как си го обяснявате?

- Не мога да разбера защо е така. Работя със сърце и не мога да се примиря как българите в РС Македония са притискани не само от северномакедонска, но и от българска страна. Ако сте на наше място тук, за една седмица в РСМ ще видите отношението. Много е лесно от България да се казва какво да правим. Може би северномакедоските служби и структури са свързани по някакъв начин. От цял свят идват хора на нашите културни събития, а нашият консул и посланик дори не си вдигат телефона и трябва да им се молим да дойдат. Разбирате ли, това са нашите представители на майка България!

Ние сме разочаровани от българските политици и институции. Нямат си хабер от политика. Не ги вълнува от какво имат нужда българите и в България, и извън границите й. Защо трябва да молим да станем българи, като сме българи? Искат ни документи от 1920 г., как да се открият? И какво трябва да правим сега ние?

- Каква е истината за преброяването на хората с български корен и самосъзнание в РСМ?

- Масово те пишат един българин от българско семейство, а не всички. Знам за тази тяхна политика. Затова поисках лично да проверявам всички 10 души от семейството ми какви ги пишат. Те се сетиха, че аз знам, и казаха - добре де, ще ги запишем всички българи. Докато при други беше обратното - един вписват като българин, а цялата фамилия за македонци.

Не вярвайте на това преброяване. Около 250 000 са хората с българско самосъзнание и корени в РСМ, а не 3504.

- Откъде черпите сили и енергия да продължавате битката за българската кауза?

- Аз останах да се боря, другите клубове вече затвориха. Търпя! Борим се и с болници. Нямаме финансова подкрепа от нашите български институции. Разочаровани сме всички. Не можем да си затваряме очите, а те да ни лъжат!

7 офицери и 13 наши дядовци са загинали в нашия край в РСМ от сръбската окупация и това не се знае. Нямам подкрепа за направата на един паметник. Има хора тук, които не ни харесват нас, българите.

Започнахме да събираме подписи за сформиране на партия от нашата организация "Шемето". За два дни вече имахме 300 подписа. А на другия ден се случи побоят. Заплашиха ме да видят как ще реагира българската държава.

- Събирате ли все още подписи?

- След като нямам подкрепа и защита от българска страна, как да продължавам със събирането на подписи? Явно си свършиха работата с тази поръчка. Не може нашите братя в родната България да не ни разбират, а цял свят да ни дава подкрепа. Това ми тежи най-много и от очите ми капят сълзи.