Светилото в сърдечните трансплантации проф. д-р Димитър Петков: Да превърнем донорството в национална кауза!

Нека вземем пример от Испания, където пациентът заявява пред личния си лекар иска ли да дари органите си

КОЙ Е ТОЙ

Проф. д-р Димитър Петков завършва Медицински университет – София през 1988 г. От февруари 1990 г. работи в УМБАЛ "Проф. д-р Александър Чирков" – най-напред като доброволен сътрудник, след това асистент (1991 – 1995), главен асистент (1995-2007). Професор по сърдечна хирургия към катедрата по сърдечно-съдова хирургия към Медицински университет – София на база УМБАЛ "Света Екатерина" (от 2015 г.).

Извършил е над 7300 самостоятелно сърдечни операции в почти всички области на сърдечната хирургия. Участвал е като асистент в над 7000 операции. УМБАЛ "Проф. д-р Александър Чирков" е единственото лечебно заведение в България, където се извършва сърдечна трансплантация и се поставят изкуствени сърца от ново поколение. Проф. Петков е завеждащ Трансплантационната програма в болницата. Има най-голям брой извършени трансплантации у нас.

През 2015 до 2017 г. е президент на Българската асоциация по гръдна и сърдечна хирургия. Председател на дружеството по кардиохирургия от 2021 г. Член на Европейския борд по гръдна и сърдечносъдова хирургия. Член на Международната асоциация по сърдечно- белодробна трансплантация.

Тази година проф. д-р Петков за първи път в България постави нова генерация изкуствено сърце Heart mate III. Един от пациентите е млад мъж на 37 години, който страда от терминална сърдечна недостатъчност, дължаща се на дилатативна кардиомиопатия.

- Проф. Петков, голям успех за медицината у нас е поставянето на нова генерация изкуствено сърце. Как се стигна до него?

- 37-годишният пациент постъпва в лечебното заведение с крайна форма на сърдечна недостатъчност, със симптоми на задух, сърцебиене и умора. Помпената функция на сърцето е отслабнала драстично и достига 10-15% изтласкваща фракция. Състоянието му налага или трансплантация или поставяне на друг вид устройство, което да подпомогне сърцето, докато изчака подходящия донор.

Пациентът пристигна в тежко състояние, но без увреждания на други органи като бъбреци и черен дроб. Имали сме пациенти в краен терминален случай, с нарушена бъбречна и чернодробна функция. В такива ситуации, когато са толкова закъснели, не можем да помогнем и с изкуствено сърце. Обикновено тези случаи завършват фатално.

- Защо закъсняват пациентите?

- Комплексен е отговорът на този въпрос. Една част от пациентите идват при нас, получават съответното лечение, почувстват се по-добре и си казват: "По-добре съм, няма нужда да се лекувам вече". И чакат до последно. Но когато бъбреците спират да отделят урина се получават оттоци и задух и едва тогава се връщат при нас в крайно увредено общо състояние. Друга група пациенти, поради незнание или друга причина личните им лекари не насочват на време за диагностика и лечение, чрез поставяне на изкуствено сърце.

Искам да отбележа, че Heart mate III е трета генерация изкуствено сърце, с което работим в УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“ и е най-усъвършенстваното устройство. То е последно поколение, с което се работи в цял свят. В САЩ, Германия, Франция и останалите развити страни се поставя като алтернатива на сърдечната трансплантация. Ако пациентът се грижи добре и приема предписаните медикаменти, може да живее с това сърце без усложнения между 14 и 16 години.

- Колко подобни устройства са поставени вече?

- Над 60. Имаме разрешение за общо 5 Heart mate III изкуствени сърца за 2023 година. Остават още две, три вече са имплантирани.

Този лимит е относителен, тъй като ако се появи шести пациент няма да го оставим без лечение.

- Увеличава ли се листата на чакащите?

- Някои трансплантираме, на други поставяме изкуствени сърца. Всяка година листата се допълва с 5-7 нови пациенти. По този начин между 35 и 45 души изпълват листата на чакащите всяка година според броя на новопостъпилите.

- Известни ли са причините, водещи до нужда от поставяне на изкуствено сърце или трансплантация от донор?

- Установили сме няколко причини. Първо, съществува наследствен фактор. Някои от родителите на пациентите също са развивали такава форма на сърдечна недостатъчност, което е довело до тяхната смърт.

Второ, някои от пациентите при приемане на определени видове анаболни препарати са достигнали до подобно състояние. Трета група споделят, че след преболедуване от грип през зимата или друга форма на инфекция се влошават здравословно и са стигнали дотук.. Четвърта група отдават заболяването си на различни химични агенти, които са довели до това тежко състояние.

Най-общо оплакванията са от задух, затруднено дишане и физически ограничения - не могат да минат повече от 100 метра, без да си починат.

- Какво е отношението на българина към донорството? Продължаваме ли да бъдем мнителни?

- За съжаление отношението към донорството в България не е много популярно сред населението. Може би имаме вина и лекари, и журналисти, но се опитваме всячески да преодолеем пречките, да популяризираме тази дейност и да увеличим донорските ситуации.

Има държави като Хърватия с население от над 3 млн. жители, но с много добре организирани донорски програми. Църквата там играе много значима роля. По време на службата свещеникът популяризира донорството и там процентът на донорски ситуации е изключително висок. В Испания и Словения също.

При нас това се случва спорадично. Когато млад човек се нуждае от сърце, започват кампании по популяризиране на донорството в медии и социални мрежи. А би трябвало да имаме информационна система, която да осигурява наличието на потенциални донорски ситуации във всяка болница в България ежедневно. Все още у нас се иска съгласие на близките за донорство. В Испания по закон пациентът, когато отиде при личния си лекар заявява още от самото начало иска ли да бъде донор или не. И когато се установи мозъчна смърт не се питат близките за съгласие, а се пита личния лекар дали пациентът е заявил съгласие. И ако е заявил такова да се пристъпи към донорство.

- Възможно ли е подобна промяна и у нас?

- Да. Трябва да се уеднакви нормативната база и личните лекари да разполагат с такава важна информация.

Имаме пациент, който намери начин да бъде трансплантиран в Сан Диего, САЩ. УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“ осигури медицински екип, който да гарантира безопасното придвижване на пациента до лечебното заведение в САЩ. При приемането му в болницата го поема екип от психолог, диетолог, социален работник, кардиолог и кардиохирург, които ще организират и извършат трансплантацията. У нас също има специалисти, които разговарят с пациентите и техните близки, но те са много малко и не от всички гореизброени специалности.

- Малцина се замислят за целия стрес и напрежение, която тази дейност се стоварва върху вас.

- Това е един къртовски труд. Целият процес продължава между 18 и 24 часа. Успоредно с това се занимаваме с администрация, уреждане на документи, за да сме юридически изрядни. И се грижим за доставката на различни видове кръвни продукти, за да можем да задоволим нуждите на пациента, включително и в следоперативния период. Всичко това остава скрито от очите на обществото, но ние сме щастливи и удовлетворени когато видим успешно свършената работа.

- Какво е вашето послание в контекста на дебатите за донорството и народопсихологията?

- Нека да си поставим за цел да положим всички усилия и лекари и медии и общество да превърнем донорството в национална кауза. Нека да се унагледи този процес чрез представяне на хора, които вече са получили орган и се чувстват добре, за да може да се стимулира този процес.

Много силно впечатление ми направи жена, която участва в предаването "Стани богат", за да може със спечелената сума да направи надгробна плоча на своя внук, дарил органи на 4 души. Ето тези жестове трябва да имат гласност.