86-годишният бегач феномен Петър Петров: Тичам с пейсмейкър и пак съм първи

Никога не ми е минавало през ума, че съм болен 

КОЙ Е ТОЙ

Петър Петров е роден в с. Тополово, Асеновградско. Завършва Селскостопанския техникум в Перущица през 1954 г. Още там усвоява част от тънкостите на лозаро-градинарството, а после продължава образованието си в днешната Селскостопанска академия в Пловдив. Като ученик не се разбира със спорта, но в един момент започва да печели състезания за бегачи и се налага в спортните среди. Петров е рекордьор на Софийския маратон, тъй като се записва за 4-ото издание през 1986 г. и оттогава не е спирал да участва. От 2002 година не пропуска балканиадата за ветерани в Турция и 3 пъти е бил шампион в дисциплината полумаратон. Петров поддържа собствена ферма. Макар да се пенсионира през 1997 година, не спира да се труди. Дядо Петър може да бъде пример на хора от всякакви възрасти и от всякакви професии, стига да искат да се учат, развиват и усъвършенстват, без да търсят оправдания.

Доли ЛУКАНОВА

- Г-н Петров, постигнали сте много успехи в областта на леката атлетика. За какво най-много ви помогна спортът в живота?

- Не съм професионален спортист, а професионален фермер! Имам ферма с 60 животни и 35 млечни крави. Спортът ми помага да бъда работоспособен. На 86 години съм и продължавам да работя. В Панагюрище има два стадиона. Косят ги няколко пъти пъти в седмицата. Извозвам всичката трева до вкъщи и изхранвам младите животни. Оправям се сам. Децата идват само събота и неделя. Спортът ми помага за работата, спортът помага и за здравето ми. От 25 години съм със злокачествени образувания. През това време съм на лечение, но никога не е минавало през ума ми, че боледувам. Ако се бях опрял на съветите на докторите - да не излизам на слънце, да се пазя, досега да бях приключил с всякакви дейности.

- Кои са успехите, с които най-много се гордеете?

- В спорта най-големият ми успех през последните години постигнах във Вроцлав, Полша. Там беше 35-ият пореден маратон за мен и първият европейски маратон за ветерани на 42 км. Във възрастова група над 80 години разстоянието го минах за 5 часа 57 мин. и 44 сек. На чужд терен. От последните години това ми е най-големият успех.

- А ако върнем времето малко назад?

- Нещо, с което много се гордея, е, че от 1986 година насам съм участвал във всички софийски маратони без прекъсване. Фактически съм направил 36, защото започнах от четвъртото издание. Тази година ще се явя на 37-ия пореден за мен и 40-и в историята на маратона. Последните 2 години финиширам на 21 км, защото не мога да вляза в контролното време, пък и не е необходимо. Трябва да се съхраня. Всичките ми успехи, с които се гордея, са на дълги разстояния. Участвам в полумаратоните на балканиадите. Ставал съм три пъти балкански шампион в Измир, Турция. В Сараево, Сърбия, съм бил на първо място. На балканиадата в България пак бях на първо място на 21 км. Пак казвам, че не съм професионален спортист, но обичам спорта и той ми е в живота.

- Как се готвите за състезание?

- Никога не съм се готвил с цел да бъда сред първите. Подготовката ми се случва, когато намеря свободни минути извън фермата. Преди години много често спортувах през нощта, когато движението беше по-малко. Свършвах работа и тръгвах. За час и половина правех 21 км и се прибирах. Имало е седмици, в които съм пробягвал 100-130 км за подготовка. И сега се подготвям, но ми става по-трудно с годините. Нямам толкова време за стадиона.

- Какво е спортът за вас?

- Спортът е преди всичко здраве. Влизаш в една социална среда. Повечето маратонци са образовани хора и се чувствам много добре сред тях. От колегите има и доценти, и професори, и доктори, преподаватели по спорт. Маратонската среда е на високо равнище.

- Откога се занимавате с лека атлетика?

- По-рано не се разбирах със спорта. В училище бях много дребен - 1,35 м. Слабичък, недоразвит. В гимназията физкултурникът ме пускаше на 60 метра спринт, не мога да покрия норматива, тласкане на гюле - не мога да покрия. Пишеше ми тройки, но понеже бях отличник, класната ходеше да се моли за една единица отгоре, за да не ми се разваля успехът. Като студент започнах да се отличавам. През 1986 г. участвах в първия си маратон. Подготвих се и се престраших да се пробвам. Тогава не бях навършил още 50 години. Беше изненада за софиянци, защото не ме познаваха. Когато се качих на стълбичката за награждаване, една голяма тълпа скочи да види откъде съм изникнал. След това вече свикнаха. Наложих се още с първото участие.

- Тренирали ли сте други спортове?

- Да, на младини практикувах и други спортове. Най-напред започнах с бокс при един от легендарните бойци и треньор на националния отбор - Вангел Търпов. След това преминах на гребане, плуване. Не с професионална цел, а за поддържане на форма. Бях и танцьор. Тренирах народни танци в ансамбъл "Тракия".

- На какво ви научи спортът?

- Спортът учи на дисциплина! Тютюнопушене - няма, алкохолът е ограничен и оттам идват по-добрите резултати, здравото тяло и самочувствието.

- Това ли е рецептата да сте толкова жизнен и издръжлив?

- Има и нещо друго. Направата на 4 хил. крачки на ден, което е около 2 км и половина, удължава с 15% живота. Всяко следващо прибавяне на километри удължава още живота. За мен рецептата е 12 хил. крачки на ден. Това значи 7 км. Фермата я поддържам с автомобил, но когато имам възможност, от вкъщи до стадиона ходя пеша. Това са по 3 км в посока. Никога не се качвам на колата. Отивам и се връщам пеша. Преди време излезе една теорията за бягането, беше от новозеландски учени. Според тях колкото повече се натоварваш с бягане, толкова повече пада ритъмът на сърцето. Аз бях стигнал до 44 удара в минута. Докторите казаха, че мога да получа увреждане на мозъка и през 2011 година ми сложиха пейсмейкър. На състезанията участвам с него, няма как. Едва ли има друг такъв човек.

- Как се чувствате с него и усещате ли разлика?

- Не, не усещам разлика. Печеля състезания. Нищо не ми пречи, но на 6 месеца трябва да ходя на проверка, пък аз ходя през 2 години. Когато отида, малко ме понавикват докторите и си се прибирам обратно у дома. Нямам време да отделя за тези неща. А и чувствам, че нямам нужда.

- Сега за какво се подготвяте?

- За балканиада в Измир, Турция, в началото на септември. Последните години на балканиадите бягам по 1500 м и 5000 м, отказах се от 21-километровите трасета, за да се съхраня. Последните 21 км ги изтичах в румънската столица Букурещ.