Психиатърът д-р Красимира Марчева: Хора пият и се дрогират, търсейки фалшиво щастие

Непреодоляването на тежка травма води до стресово разстройство

Коя е тя

Д-р Красимира Марчева е специализирала психиатрия, има квалификация като психотерапевт, сертифицирана е в работа със зависимости и добра клинична практика за лечение на психични разстройства, както и техните причинители. Лекува психични разстройства, заболявания и зависимости. Отделно работи и с младежи в криза и техните семейства. Д-р Марчева обръща внимание на семейството като система, в която се развива болестта, дават се съвети за превенция и профилактика на психичните проблеми.

- Д-р Марчева, защо има толкова много случаи на домашно насилие, на пияни шофьори зад волана у нас. Къде е проблемът - в бита, в човека или в нравите?

- Добри социологични проучвания биха показали съществуването или липсата на някакви зависимости с други явления и променливи величини. Например безконтролното разпространение на компютърни игри с ужасяващо и графично изобразено насилие е сериозна предпоставка за психически травми и приемане на насилието като нещо нормално. Относно случаите и тяхното увеличение мога да кажа, че от лекарска гледна точка и един случай е много.

- Как си обяснявате това, че има толкова много катастрофи? Безотговорност, психически проблеми или травми се манифестират с това поведение?

- Факторите са всякакви, много хора се опитват да се борят с проблемите си и да се откъснат от реалността за момента, като използват дрога, алкохол. Това от своя страна може да доведе до всякакви психически отклонения. Знам, че такива невъобразими нещастия се случват и са се случвали и преди, и по цял свят. Сега те са достояние на всички заради социалните и обичайните медии, които често напомнят криминална хроника. Човек се пита защо е това? Сигурно това създава интерес, сигурно хората искат да чуват за тези неща и да проявяват съчувствие към жертвите, само че от безопасно разстояние.

- В същото време повечето жертви ги е страх да кажат на полицията, на близките си и дори да се срещат с психиатър. Защо?

- Това е по-скоро въпрос на социални ценности и толерантност към психично болните хора в едно общество. Поради липсата на по-добра българска дума стигмата, свързана дори с отиването на преглед при психиатър е все още много силна навсякъде по света. Също мисля, че жертвите на насилие и преживелите катастрофи не са сигурни дали ще получат защита от полицията и дали лечението при психиатър няма да повлияе на техния съдебен случай.

- Работили ли сте с жертви на домашно насилие или с такива, които са претърпели катастрофа?

- Да, много от сериозните травми могат да отключат по-сериозни психични заболявания, които изискват лечение с медикаменти и приемане в болница. Същото се отнася за наркотиците и алкохола.

- Защо масово хората пият и използват наркотици? Бягат от ежедневието ли?

- Много от моите пациенти правят това като опит за самолечение, много други го правят от конформизъм, други търсят ефимерното и несъществуващо щастие, което те мислят, че им се полага. Но за съжаление още повече хора правят това, защото са станали зависими към алкохола и наркотиците. А това е вече сериозно състояние, което е огромен проблем по цял свят, и интервенциите и потенциалното лечение не са така успешни.

- Какво трябва да се следи при хора, претърпели домашно насилие, травмираща катастрофа или друга травма, какви са сигналите, които подсказват, че имат нужда от помощ?

- Стресът е, за съжаление, интегрална част от човешкия живот. Хората се справят различно със своите мъки и травми. Много от нас не говорят за тях, някои от нас не спират да говорят за тях, но, общо взето, защитните механизми работят и хората са способни да продължат да функционират добре. Когато не успяват, се развиват състояния добре известни в психиатрията, най-сериозното от които е посттравматично стресово разстройство. То има определени симптоми, уникално еднакви при повечето пациенти - преживяване отново и отново, сякаш се случва сега, на травмата, едни и същи отново свързани с травмата кошмари, непрекъсната и продължителна тревожност и чувство, че си на ръба, променливо, но главно тъжно или гневно настроение, избягване на всичко, което може директно или не да напомни за травмата. Всички тези симптоми са продължителни и сериозни дотолкова, че влияят на ежедневното функциониране на човека. Лечение и помощ има, без което не може обаче, е пълното съучастие на пациента в тези главно психотерапевтични интервенции. Най-разпространените от тях са: когнитивно-бихевиорална терапия и EMDR, последната има сложно название, но помага за преработването на травмата и поставянето й в реалистичен, а не ирационален контекст.

- Защо жертвите не търсят помощ от специалисти и крият от близките си?

- Мисля си, че много хора не търсят помощ, защото не знаят, че я има. Може би повече информация в медиите би помогнала, а също и създаване на психотерапевтични служби, работещи с личните лекари. От близките си крият от срам.