КРАЙ! Никога официално няма да бъде назован убиецът на Георги Марков

• Тодор Живков е поискал гласът на писателя да замлъкне
• Не трябва да има давност за престъпленията на комунизма, казва журналистът изследовател Христо Христов

"Следствието за убийството на Георги Марков беше прекратено от Главна прокуратура по искане на Националната следствена служба заради приключването на давностния срок за престъплението "убийство".

Това каза за "България Днес" журналистът и известен изследовател на най-гръмкия случай от аналите на Студената война - покушението с "българския чадър" на моста Ватерло в Лондон през септември 1978 г. Христо Христов. Негова жертва е писателят емигрант и дисидент Георги Марков, автор на "Задочни репортажи за България", които вбесяват властта у нас и лично Тодор Живков, на когото Марков прави много нелицеприятни описания и характеристики в своята знаменита книга. Няколко дни след атентата писателят издъхва в лондонска болница, но съдебните медици успяват да извадят от бедрото му миниатюрна сачма с мощната отрова рицин.

"Ще посоча, че в страни като Румъния продължават да съдят за престъпления на комунизма, да не говорим, че в Германия няма давност за престъпленията на нацизма - почти стогодишен мъж беше осъден за това, че е съдействал на нацисткия режим. В България това нещо не стана", припомни Христов, който е автор на христоматийното разследване за убийството на Георги Марков - "Убийте "Скитник".

"За мое щастие, с това, че имаше възможност да се проучват архивите на ДС, документалната истина за убийството на един от най-големите критици на комунистическия режим и персонално на Тодор Живков бе разкрита и тя не може да бъде отменена исторически. Фактите са ясни. Мотивите са ясни, защото обикновено глашатаите на ДС твърдят, че не е имало никакъв мотив да се посяга на Георги Марков. Напротив, мотив има, той е персонален. И това е желанието на Тодор Живков неговият глас да замлъкне, защото писателят нарушава едно табу, за което днешните поколения трудно могат да си дадат сметка. Но това, което е правил - да говори за лични срещи с Тодор Живков, да го анализира, да представя много обективно положителните и отрицателните му страни, никой не е смеел да си позволи. И затова Тодор Живков е искал неговият глас да замлъкне", разказва журналистът. В своята книга "Убийте "Скитник" Христов стига до извода, че прекият убиец на Марков е италианският трафикант на антики Франческо Гулино, вербуван от българската ДС под агентурния псевдоним "Пикадили". В КГБ пък прозвището му е било агент "Лира".

"В архивите на Външно министерство има документални свидетелства, че веднага след излъчването на 12-те предавания за срещите на Георги Марков с Тодор Живков британският посланик в София е извикан и е поискано Марков да прекрати тези предавания. Тогавашният представител на Външно и офицер под прикритие от ДС Любен Гоцев прави само тази заявка и посланикът си тръгва. При второто повикване обаче в прав текст е казано на посланика, че ако те не накарат Георги Марков да спре, режимът ще направи така, че той да замлъкне. И 7-8 месеца по-късно се случва покушението на моста Ватерло", разкрива авторът на "Убий "Скитник".

И досега обаче българското общество не е запознато с материалите от разпитите на свидетелите в Скотланд Ярд за убийството на българския писател емигрант. Братовчедът на Георги Марков – Любен, разкри наскоро, че сред тях е бил и съветският писател невъзвращенец Анатолий Кузнецов, също подгонен заради роман от Кремъл и КГБ. И Кузнецов емигрира в Лондон през 1969 г., и той сътрудничи на BBC и радио "Свобода". "Само няколко дни преди убийството на Георги Кузнецов получава "тежък инфаркт". Разпитан е за покушението в болницата, защото двамата са се познавали. Няколко месеца по-късно Анатолий Кузнецов умира", написа в социалните мрежи Любен Марков. И досега колегите на писателя подозират зад "тежкия инфаркт" дългата ръка на съветските тайни служби.