Археологът проф. Николай Овчаров: Не вярвам в нереални неща, но понякога те се случват

Когато започнах разкопките, не предполагах, че Перперикон ще бъде толкова интересен и странен 

Кой е той

Проф. Николай Овчаров завършва история в Софийския университет. През 2003 г. става професор в Славянския университет в Москва.

Провеждал е експедиции в Русия, Гърция, Турция, Грузия, Сърбия, Черна гора. Изнасял е лекции в Илинойс и Кълъмбъс в САЩ, както и в Карловия университет в Прага.

Професорът е автор и на текстове за широка аудитория като "Разказите на българския Индиана Джоунс".

От декември 2014 г. до май 2021 г. е съветник на министъра на културата на България.

Една от най-известните му находки е древният град Перперикон.

- Професор Овчаров, наскоро разкрихте нещо ново на Перперикон, какво е то?

- Нимфеумът е едно от последните ни открития през тази година. В средата на септември представихме и големия култов ансамбъл, който се очертава около храма на Дионис. Това лято работихме по няколко неща. Започнали сме ги през миналите години, но сега успяхме да ги довършим. Тук винаги се чувстваме изненадани.

- Какво е нимфеум всъщност?

- Нимфеумът не е баня, както си мислят повечето хора. Просто няма как да се къпеш в едно такова съоръжение. Това е цистерна за питейна вода и ние сме я разкривали в продължение на повече от 20 години. Навремето имаше 6 метра пръст и камъни отгоре. Цистерната е подобна на тази, която е на Акропола на Перперикон, и е събирала около половин милион литра вода. Това, което разбрахме това лято, е, че съоръжението не е било само цистерна, а е имало и втори и трети етаж, където именно се е помещавал храмът на нимфите.

През гръцкия период нимфеуми са се правели в естествени пещери и около ручеи, но през римския период тези светилища добиват доста по-различен вид. Такъв нимфеум има и в Рим - прочутият Септимиум, който е бил на цели седем етажа над градските цистерни. Нашият нимфеум е бил точно от този градски тип цистерна със светилище. Една хубава фасада, на която е имало колони, корнизи и статуи, които, разбира се, са изчезнали днес. Този храм е съхранявал водата в южния квартал.

- Водата в една крепост май е била много важна?

- Водата направо е била в култ - и в Античността и в Средновековието, защото по време на обсада цистерната с питейна вода е имала особено важно значение за населението.

- Кое прави този нимфеум толкова важен?

- Пътят, по който се стига до Перперикон, идва от прочутия "Виа Егнатия", който е свързал Константинопол с Рим. Когато хората са влизали в града, първото нещо, което са виждали, е бил Храмът на водата. Както казах, днес този храм е разрушен, но все още има останки от него.

След като са пристигали, хората първо са влизали в храма и после са минавали през портата, за да стигнат до акропола на Перперикон.

- Това ли е било първата постройка, която са виждали пътниците?

- Преди да влязат през южната порта, пътниците попадали на този ансамбъл, който се помещава до древния храм на Дионис. Става дума за олтар, който е създаден в края на бронзовата епоха, преди повече от 3500 години. На него са правени прорицания и за него древните автори казват, че е бил прочут в Средиземноморието. Сравнявали са го дори с храма на Аполон в Делфи. Тук са идвали личности като Александър Велики, както и много римски владетели.

- Кога престава да функционира нимфеумът?

- След като завладяват нашите земи през 45 г. след Христа, римляните разрушават храма и около него построяват други светилища. Има няколко такива окултни постройки, между които храм на Тракийския конник и храм на виното. Тази година работихме между тях. Пред храма на Тракийския конник се откри едно голямо пространство, където са извършвани различни ритуали. Имало е място, където са приготвяли необходимите неща за пиршествата - фурна, склад с питоси (делви) и тържествено стълбище, по което се е стигало до свещената скала, на която са се извършвали ритуали. Днес е трудно да възстановим какви точно са били тези ритуали.

- Нимфеумът ли е най-голямото ви откритие през тази година?

- Когато кажа откритие, хората очакват злато, сребро и т.н. На Перперикон ние всяка година добавяме към пъзела нещо ново. Но понякога се появяват и неочаквани находки, разбира се.

- Защо цели седем хиляди години това място е било населявано? Какво толкова има тук?

- Всъщност вие формулирате въпроса, който стои и пред мен. Преди години, когато започнах разкопките, дори и не предполагах, че това място ще бъде толкова интересно и толкова странно. Например за Южния квартал през 2016 г. предполагах, че ще има някоя и друга сграда, но нищо повече. Напротив - в края на езическия и началото на християнския период целият квартал е представлявал един огромен култов център. Освен изброените храмове там е била построена и Голямата базилика през V-VI век. Всичко на това място е било свързано с култови цели.

- Значи Перперикон непрекъснато ви изненадва?

- Перперикон по принцип е една огромна изненада. Ние вече сме се отказали да правим хипотези, защото тъкмо направим някоя и на следващата година тя се срутва като картонена къщичка. Всяка година откриваме нещо напълно ново. Няма нещо в България, с което Перперикон може да бъде сравнен.

- Кое е по-старо - Перперикон или солниците в Провадия?

- За най-стара цивилизация не влизам в спорове. Професор Васил Николов копае неолит край Провадия. Перперикон започва от края на петото и началото на четвъртото хилядолетие преди Христа. Провадия е от новокаменната епоха. Аз нямам такава епоха на Перперикон. Затова не говоря за най-старо, а за това, че сме попаднали на нещо наистина уникално. Перперикон започва като обикновено светилище през каменно-медната епоха, а през бронзовата епоха става този грандиозен култов център, за който говорим. Град става едва през римския период. През V-VIвек достига апогея си, но продължава и след това съществуването си. За него са воювали и България и Византия през XIV-XVвек.

- Казват, че нимфеумът нямал аналог в света. Така ли е?

- Как да няма аналог. Разбира се, че е строен на базата на аналогия. Археологията е това. Първо откриваш нещо, а след това сядаш над дебелите книжки, четеш и разбираш къде го има и къде го няма. Като цяло структурата на римския нимфеум с цистерна отдолу и храмов комплекс отгоре я има на доста места.

- Перперикон или Татул?

- Ами Търново, Свищов, Велики Преслав, Мисионис в Търговище? Имам над 20 обекта зад гърба си. Нямам такова нещо като любимо. Перперикон и Татул са просто най-известните места. В момента работя върху страшно много обекти. Тях аз ги превръщам в паметници на туризма.

Перперикон е нещо уникално, но не трябва да се противопоставя с Татул. И двете са места, свързани с една и съща цивилизация. Цивилизацията на скалните хора, както аз съм я нарекъл. Перперикон е голям град, а Татул е просто един монумент. Сега проучваме на съседния хълм християнска църква. Там продължава този култ.

- Това нали не са случайни места?

- Разбира се, че не са случайни места. В продължение на хиляди години те са били населявани от различни цивилизации. Това са свещени места.

- Много хора казват, че Татул е портал към отвъдното, който в момента е блокиран. Така ли е?

- Да, има хора, които вярват в това. Дори в една пещера в подножието съвременна секта си беше направила свърталище и трябваше да бъде разгонена. Има енергия, да, но аз като професионалист и като археолог не вярвам много на тези неща. Досещам се за една реплика от последната част на "Индиана Джоунс", когато му се случиха куп нереални неща. Неговата сътрудничка го попита: "Доктор Джоунс, нали вие не вярвахте в подобни работи". А той отговори: "Да, наистина не вярвам, но понякога се случват невероятни неща".