Българин измисля рецепта за долари като истински
Фалшификатор преди този от "Черния кос"
Ал Капоне дал път на криминалния гений Тодор Кривналиев
Най-гениалната "рецепта" за фалшифициране на американски долари пазят в музея на МВР в София. От нея един българин е станал милионер и близък до самия Ал Капоне. В добавка и собственоръчно изработена машина за целта. Става въпрос за легендарния фалшификатор Тодор Кривналиев.
Роден през 1907 година в русенското село Вятово, Тодор учи в цинкографско школо, което така и не успява да завърши. Заловен да фалшифицира ценни книжа и облигации, той е изключен, но не попада в затвора, защото не е навършил дори 16 години. Но умът му работи в криминална посока и той решава, че в САЩ ще има повече успех. Пристига в Ню Йорк, но скоро се мести в Чикаго. И понеже съдбата събира краставите магарета, българинът започва работа като мияч на чинии в бар, собственост на самия Ал Капоне, който забелязва криминалния талант на Тодор.
Българинът включва на висока предавка комбинативния си криминален акъл и се издига до основен доставчик на контрабанден алкохол от Мексико. Това му осигурява пряка връзка с Ал Капоне, който е вдъхновен от идеята на младежа да започне бизнес с фалшиви пари. Хрумването е гениално - вместо да произвежда банкноти, Кривналиев предлага на Капоне да фалшифицира еднодоларови банкноти в стодоларови. По този начин се спестяват огромни разходи, тъй като банкнотите се печатат върху плат, а не върху хартия. Методът за фалшификация, изобретен от Кривналиев, не е разгадан и до момента в Щатите. За кратко време нашенецът успява да залее американския финансов пазар с фалшиви пари, а Ал Капоне му осигурява всички условия за работа и живот.
Доларите на Кривналиев се превръщат в едни от най-съвършените фалшификати за всички времена. Хубавите дни за българина свършват, след като властите разбиват организацията на Ал Капоне. Малко след ареста на мафиота следва и арест за Тодор Кривналиев. През 1933 г. той е осъден на 15 години затвор и е екстрадиран в България, за да излежи присъдата си. В българския затвор Кривналиев прекарва само четири години. През 1937 г. е амнистиран заедно с още стотици затворници по повод раждането на престолонаследника Симеон. След като излиза от затвора, фалшификаторът се установява в Пловдив и веднага се захваща за работа. Този път благодарение на гениалната си технология фалшифицира 20-доларови банкноти по изпитания метод - изтрива мастилото от еднодоларови купюри и печата върху плата 20-доларови. Пловдивският период на Кривналиев продължава две години, в които властите не успяват да различат фалшивите от истинските пари. Все пак измамникът е разкрит и осъден на 12 години затвор. Но идва 9 септември 1944 г. и Кривналиев отново е амнистиран, незнайно защо, като политически затворник. В началото на управлението на "народната власт" изкусният престъпник е назначен на длъжност експерт в монетния двор на БНБ, тъй като тези от царско време са трън в очите на бившите партизани. Идеята е уменията на Кривналиев да бъдат използвани в полза на комунистическата държава. Заобиколен от пари и облигации, мошеникът не устоява на изкушението и започва да фалшифицира и пласира на черно държавни ценни книжа. Престъплението му е разкрито през 1946 г. и той отново се озовава в затвора. Това е последната спирка на знаменитата му кариера.
Кривналиев умира в затвора през 1955 година, малко след 48-ия си рожден ден, но и досега не се знае какво състояние е оставил, тъй като винаги е водел скромен живот без показност, жени и алкохол.
Уникалната му рецепта за смес от химикали, с които се изтрива печатът от доларовите купюри, все пак се пази и до днес в музея на МВР. Според служителите от онези времена насам никой не е опитвал да повтори делото на Кривналиев. В сбирката е и всичко друго, необходимо за направата на фалшиви пари, като матрици, подготвени на ръка с длето и други подходящи инструменти, и дори саморъчно изработената машина от бившия възпитаник на цинкографското училище, откъдето е придобил уменията си.
